Към историята, два по(д)хода

На Хачо Бояджиев - гробокопача на обществената телевизия в България, понякога му идват и остроумни реплики. Запитан веднъж за качеството на българските телевизионни програми - ефирни и кабелни, той отговори: "Цъкъм, цъкъм с дистанционното и накрая пак стигам до Discovery". Та на моменти и аз така: цъкъм, цъкам и се спра в последна сметка на Discovery. Пък и изборът днес на подобни програми е доста по-голям - имаме Discovery civilisation, Discovery science, National geographic, Explorer, History, Animal planet. И по една от тях - Discovery civilisation, излъчват поредица под заглавие "Детективи от бойното поле". Историци, компютърни специалисти и най-различни други люде на науката се захващат с някоя легендарна битка и се опитват да разберат защо едни си тръгват от нея като победители, а други - като победени. Такава възстановка например бе извършена на битката при Азенкур през 1415 г. от Стогодишната война, когато английските стрелци на крал Хенри V правят на пух и прах елита на френското рицарство. Мен обаче ме впечатли едно друго разследване - на битката за Балаклава по време на Кримската война при обсадата на Севастопол, когато се ражда знаменитият израз "тънка червена линия", взет от режисьора Терънс Малик за заглавие на прочутия филм. Тогава около 600 англичани от леката кавалерия се нахвърлят върху превзетите от руснаците редути с такава почти безумна атака, че техният френски съюзник генерал Боске възкликва в потрес: "Това е великолепно, но това не е война! Това е лудост!". Филмът разследва тази лудост и възникналата след нея легенда, за да установи, че много от историческите факти за атаката при Балаклава са изкривени, а истината - ако не потулена, то в огромна степен спестена. Като най-фрапираща е пестеливостта по отношение на турските войници, участвали в битката: оказва се, че те съвсем не са онези страхливци, за каквито вече близо 150 години ги обявяват историците, а са се били храбро и дори може да се каже, че именно на тяхната смелост и смелостта на шотландския батальон се дължи удържането на редутите в съюзнически ръце. Въпреки че след сражението ги изтеглят от позициите и им дават за изпълнение единствено тилови задачи, смятайки ги за страхливци.
Нямам намерение да разказвам филма, той ми служи единствено като повод за съпоставка. По нашите телевизии - ефирни и кабелни, гъмжи от исторически предавания и филми. Телевизия СКАТ почти изцяло гради програмата си на такива, в Канал 1 Памет българска с Божидар Димитров и Terra incognita с Нона Йотова ни учат да любим, тачим, милеем и гордеем с всичко българско и родно; ВТК, Евроком, Евроком България, Канал 2001, ВВТ, Херос все промъкват из програмите било филм, било предаване с историческа тематика. Никъде обаче няма онзи поглед към историята, който е в основата на направата на поредицата "Детективи от бойното поле". Към темата се подхожда с патос, с клишета, с едно митологизиране, от което излиза, че ако има нещо сбъркано в българската история, то хич не се дължи нам, а на съседите, Велики силите, кръстопътища и други природни или неприродни бедствия. Докато във всички програми на Discovery точно митовете се поставят под въпрос, българските като че ли се правят единствено за тяхното препотвърждаване. От цялото ми битие на зрител се сещам само за две продукции, които отлагат настрана този подход - Пътеводител на историческия стопаджия и филмът на Юлий Стоянов България: база данни. Останалите - и по СКАТ, и по БНТ, и навсякъде другаде - ни разказват приказки, сякаш нещо ще ни грее днес, че някога, видите ли, сме имали излаз на три морета и сме дупчили с мечове и копия портите на Константинопол. Един абсолютно неефективен метод на вглеждане в историята, която в български вариант, изглежда, съвсем не е следовница на Херодот и Тукидид, а като че ли повече на Хезиод и Аполоний Родоски.
Впрочем, съвсем наскоро научих, че периодът от властването на цар Иван Асен II до превземането на България от османските турци не е включен в темите на кандидат-студентския изпит по история. Защо ли?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин