Фестивални хроники

Подредбата във времето е сигурно най-трудната задача за един нов театрален фестивал. Благоевград превърна майските си театрални празници в есенен балкански театрален фестивал със състезателен характер. Селекцията се сблъсква с проблема дали да се изберат най-шумните заглавия от репертоарния афиш на българските театри от изминалите сезони. За да има възможност публиката на града да види най-доброто. Или ще търси теми и нови тенденции - за да означи фестивала на театралната карта. В допълнение идва и амбицията да се започне оглеждането на сцените на съседните балкански театри.
Домакините от драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" са решили да помирят всичките тези дилеми и да съберат най-желаните фестивални заглавия, наградените спектакли, пък и лесно преносимите забавни постановки. Не са успели само с "Хъшове" на Народния театър, но пък в афиша са и Страшимировата "Свекърва" на Мариус Куркински от Пловдивския театър, "Умирай лесно" - копродукция на Театър 199 и Хасковския театър (режисьор Крикор Азарян), Чеховата "Чайка" на Малък градски театър "Зад канала" (режисьор Галин Стоев), та дори и копродукцията на Бургаския театър и Народния театър "Иван Вазов" "Омайна нощ" (режисьор Велко Кънев).
Така си даваш сметка, че - добър или лош - пазар за театрални спектакли в страната има. Че наред с амбициозните продукции като Шекспировата "Сън в лятна нощ" на Владлен Александров от Пазарджик, могат да се покажат и "Назад към културата" на Тодор Колев в соло за един актьор и умението му да забавлява публиката. А публиката изглеждаше всеотдайна и готова да приеме различните кодове, които й предлага театърът. Може да се каже, че още работи понятието "празници" и да се видят хора, които трескаво се придвижват от една зала към друга с билети в ръка. Публиката ще е склонна да даде приза за най-добър спектакъл на премиерата на собствения си театър - "Ревизор", един спектакъл, който неизбежно се поставяше в неравна конкуренция с други фаворити, повечето от които имат гроздове от награди и номинации по афишите си плюс множество турнета.
Балканската тема и онова пророчество, че тук сме "обречени на история" - да се опияняваме от нея и да сме в хрониките й, си имаше най-артистичния израз в спектакъла на Крикор Азарян "Умирай лесно" - чаровен и отворено недовършен като едно предположение, че нищо не бива да се приема като крайно. Не е такава реакцията на постановката на Македонския Народен театър от Скопие "Църнила 005" - една пиеса с дълга и доста идеологизирана съдба, изиграна като кървав фарс за братоубийствените изстрели в македонските организации. Кой да ти гледа, че в заглавието пише "005" - историята продължава да тегне по тези земи. Жанровите измествания още не ги умеем добре - колкото и да иска да ни подскаже, че ще играе "Змийско мляко" на Теодора Димова в ключа на бразилските сериали, театърът не може да се измъкне от плоския патос на скалъпената история - колкото и да ни уверяват, че е документално прочетена от вестник. А може би - точно защото е прочетена от вестник - актьорите май са по-въодушевени от "сапунеността" и не отдават толкова сили в едно състезание с криминалната хроника. Защото сигурно си дават сметка, че това състезание за театъра ще е априори изгубено и неговата работа е съвсем друга.

Явор Койнаков





Балкански театрални празници - Благоевград 2005