Концерт-равносметка
Едно от събитията през октомври 2005 бе "Камерна музика с приятели" на Недялчо Тодоров - концерт-равносметка на един път, изпълнен с висок стил и пределно посвещаване на изпълнителското изкуство. "Приятелите" са сред най-ярките българските пианисти - Ружка Чаракчиева, Атанас Славчев и Анжела Тошева. Автопортретът на професора очерта как се преплитат контурите на най-съдбовното на ХХ век с творчеството на няколко великолепни изпълнители, сред които Тодоров неслучайно е притегателен център. Позицията, която той и приятелите му защитават от много години, е с артистизъм, с невероятен труд и с усета на познавачи да се представя на българската сцена най-яркото от ХХ век и от големите български автори. В тази камерна вечер имаше няколко поанти: българското на ХХ век (Пипков от парижкия му период), най-новото и "авантюрното" днес (премиера на Михаил Големинов), философско-трагичното (Шостакович); знаковите звучности, преобразили понятието за камерна музика (Веберн).
Много по-лесно е подобен портрет "да се разкаже" и опише с думи пред публиката, отколкото да се превъплъти в звуци - най-вече заради огромното емоционално и интелектуално предизвикателство. За целия "екип" в този концерт начело с Недялчо Тодоров, както и за публиката, това бе наистина вълнуващо. Специално за концерта бе написана и премиерна творба - най-новият опус на Михаил Големинов за лента, цигулка и пиано, озаглавен "Five o'clock у Хайнер Щадлер" - чието първо изпълнение осъществиха Недялчо Тодоров, Анжела Тошева и авторът Михаил Големинов.
Високият градус на музициране в тази вечер предложи на софийската публика нови преживявания, събития в точния смисъл на думата. Такова бе Сонатата оп.147 за виола и пиано от Шостакович в интерпретацията на Недялчо Тодоров и Ружка Чаракчиева- за този предсмъртен опус на големия автор двамата изпълнители предложиха ярък графичен образ и акцент въргу трагедийното, много лаконичност в щрихите и звучностите.
Пристрастието на Недялчо Тодоров към Веберн и към 12-тоновата музика бе твърде достойно защитено от него и - разбира се - една от най-блестящите сред познавачите на този автор у нас Анжела Тошева във финия, много пространствено и също почти графично "артикулиран" сравнително ранен опус - Седем пиеси, опус 7. Двамата изпълнители бяха намерили допирни точки в индивидуалните си прочити на Веберн, в разкриването му в камерното сливане на двата инструмента.
Отново като реално значимо събитие трябва да посоча премиерната творба на Михаил Големинов - автор с европейски критерии в силата на своя ярък ироничен импулс. Творбата му бе заредена с хумор, с ярка лирика, преливащи се значения. Недялчо Тодоров я изпълни с вдъхновение, а и най-вече с характерната за него сериозност, която той запази дори пред вкуса на непознатото и необичайно-авантюрното.
Вечерта завърши с една наистина безупречна, жизнена и блестяща интерпретация на Сонатата на Пипков от Недялчо Тодоров и Атанас Славчев. Двамата бяха преоткрили вдъхновението си пред класика Пипков във великолепния баланс между виртуозност и философски изпълнена образност.
Краят на концерта се "изгуби" в редицата официални приветствия - от приятели, от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, от Държавната музикална академия, от Филхармонията... Имаше и бисове. За публиката остава очакването - за още вдъхновени срещи с български изпълнители, за които високият критерий и съвременните нишки неизменно се преплитат.

Ангелина Петрова