Можеш да се събудиш в двойствената българска есен, но да си сигурен, че вечерта в Червената къща щастливо ще поживееш насред истинско "Циганско лято"...
Благодарение на поета Васил Чапразов и едноименната му книга (вж. "Култура", бр. 33 от 30 септември т.г.) станах участник в най-нелицемерната книжовна премиера от много време насам. Вечерта беше чиста и радостна, сгряна от циганската фурна на музиката и приятелството. Прочее, точно като "най-добрия си приятел (макар много да сме се карали)" определи Антонина Желязкова автора на "Циганско лято", а Евгений Дайнов (благодарение и на прозаическото си подадине) го назова "един от тримата души, които говорят ясно в България". Че тази яснота би могла да бъде вълнуваща, доказа с рецитацията си Петя Силянова, а Иван Цанев предложи не само спомен за пътя на Васко Чапразов в модерния изказ, но и твърдата си увереност, че някога в Сливен благодарение на него е разбрал що е то дуенде... Людмила Григорова почти написа на глас студия, посветена на прехода на поета от книга в книга, но и на развитието на ромската лирика от Усин Керим към Васил Чапразов. И никой не си позволи да дрънка за другости и идентичности.
Имаше много хора, млади хора, уважаващи в лицето на автора не само значимия поет, но и една от най-градивните и обаятелни фигури на ромския елит у нас. Който - за разлика от нас, българите - вярва в преобразяващата сила на литературата.

М.Б.


P.S. Празникът нямаше да бъде възможен без поетесата Малина Томова, чието издателство "Стигмати" ни срещна с книгата.