Новите двама

Кратката анотация и биографичната справка на последната корица на романа "Някой друг" на Тонино Бенакиста биха могли да оставят донякъде погрешно впечатление у читателя, който не се изкуши да прелисти страниците на книгата. Няколкото реда ни осведомяват, че авторът е французин с италиански произход, с родители емигранти и живот в бедно парижко предградие, че не чете книги, а любимото му занимание е да гледа телевизионни сериали. Тези биографични бележки щедро са допълнени с преведената за случая като подходяща рекалама анотация на романа от списание "Ел Магазин", според която книгата "събужда у всекиго дремещото съжаление, задето се е отказал от детските си мечти" и " със сигурност не ще ви остави безразличен и може би ще ви вдъхне доза дързост, за да скъсате със собствените си окови преди да е твърде късно". Подобна информация на гърба на романа би могла да накара доста читатели да се отдръпнат, предвкусвайки булеварднно-сантиментална интрига. Тези впечатления обаче са подвеждащи и романът "Някой друг" заслужава да се прочете дори и само защото ги опровергава. Книгата респектира с елегантността на стила си, която не се натрапва, но успява да се открои през яснотата и точността на фразата, през умението да се говори достатъчно сложно и смислено, без обаче да се залита в прекалена витиеватост и метафоричност на изказа.
Интригата в романа се заплита около случайната среща на двама мъже на средна възраст по време на партия тенис и последвалия след това разговор в близкия бар, при който всеки от събеседниците изразява желанието си да бъде някой друг. Но докато за единя (Никола) този "някой друг" е собственото му мечтано аз, което досега не се е осмелявал да бъде, за другия (Тиери) да се превърне в "някой друг" означава да скъса окончателно със себе си, да се освободи от всичко това, което до този момент е наричал свой живот. Разговорът между двамата мъже се оказва съдбовен и завършва с облог, според който точно след три години в същия бар трябва да се състои повторна среща между тях или... между новите двама. Залогът е този, който не е успял да се превърне в собствения си мечтан двойник да даде на другия това, което той сам поиска от него. Постъпателно романът се залавя да изследва последствията от облога и превръщането на всеки един от събеседниците в собствения му мечтан друг. Книгата разгръща историята на промяната на двамата мъже като отделните глави носят името на описания в тях персонаж - Тиери Блен (който по-късно става Пол Вермейрен) и Никола Гредзински.
Историята, към която "Някой друг" ни прави съпричастни би могла да се разчете и през твърде прозаичен код - кризата на средната възраст, усещането за безсмислие на собствения живот, бягството от всекидневието и навика... Така представеният сюжет обаче успява да избегне опасността да се превърне в банална житейска история и надхвърля непосредствеността на това, което описва, използвайки пукнатината между двата плана на идентичността - този, който съм и този, който искам да бъда. Романът разчита и на диалекитиката, спрямо която този, в който желая да се превърна, вече a priori се съдържа в мен самия. По силата на това обвързване накрая, въпреки сменената самоличност - паспорт, име, професия и външен вид, Никола разпознава Тиери и така не само печели облога, но и изказва посланието, че "някой друг" е само възможна маска на себе си и същинска метаморфоза не е възможна. Поради това книгата завършва така, както и започва - с игра на тенис. Може би това е и едно от внушенията на романа, именно че полето на играта (този път насериозно и с идентичността) е това, което ни позволява да бъдем различни без да преставаме същевременно да сме самите себе си.

Кристина Йорданова





Тонино Бенакиста. Някой друг. Превод от английски Иво Христов. 283 страници. Издателство Пулсио. София, 2005.