Въображението на скулптурата ни
С изложбата "Синоним на релеф" галерия "Кръг+" отправи поредното си предизвикателство към зрителите. Девет млади автори, наскоро завършили скулптура в НХА, представиха свои произведения, провокирани от на пръв поглед тривиалната тема "релеф". Още от входа обаче става ясно, че релефът всъщност е само обобщаващо понятие. От друг ъгъл е погледнато и традиционното разбиране за скулптура. За да се изразят, авторите са използвали качествата на различни материали - прозрачността на полиетилена, твърдостта на камъка, конструктивните очертания на решетката, гъвкавостта на хартията...
Посреща ни хартиената инсталация на Митко Златанов, изтеглена на височина през отвореното триетажно пространство на галерията. Лишените от цветност чистобели "летящи" елементи въздействат двустранно с релефните си пробиви, осветености и сенки. Интересна е и "релефната" интерпретация на Стоян Дечев. Композицията "Дъжд" изглежда някак позната и очаквана, но поставя интересен акцент в изложбата с динамиката на своите прозрачни диагонали.
Работите на Бора Петкова като че ли имат най-изчистен вид. За направата им тя е съчетала елементи от хартия, поставени под стъкло и метални решетки, прикрепени с болтове. Те изглеждат като странни експонати от археологическа сбирка на намерените неща от пластовете на съвременната цивилизация.
В композициите си "Контакт", "Преход" и "Печат" Орлин Иванов показва преливания на релефни и плоски форми, като основен елемент са гипсови отливки от глинени аморфни плетеници. Рашо Митев е избрал да подреди в квадрат 25 почти необработени каменни късове. С камък работи и Огнян Читаков, който също разчита на естествените форми на материала, но е нарекъл композициите си "Намеса". А тя всъщност е съвсем деликатна и почти незабележима, за разлика от тази в творбите на Симеон Симеонов. Неговите обемни закръглени пластики стоят малко неочаквано сред цялата натуралност на изложбата. Под заглавието "Вода, Въздух, Материя" откриваме три идентични издути отливки в жълто и сиво. В противовес на тяхната аморфност решетките на Русен Дойков доста стегнато показват геометричните очертания на композиция от триъгълници и квадрати, които в едната работа са изтеглени от плоскостта в обемен куб. На геометричната структура се основава и "Растер" на Станислава Любенова, изграден от тухлени срезове.
Въпреки изчистеността, донякъде изложбата има вид на работна площадка, където тече процес. Някои от авторите като че ли все още не са намерили себе си, но това е разбираемо - те са в началото на своя път. Важният въпрос, който изложбата поставя обаче, е какво е бъдещето на нашата скулптура. От известно време тя сякаш се движи в тунел, наблюдава единствено себе си и се самовъзпроизвежда. Може би й липсва мъничко въображение?!

Светла Петкова