Достойнство от възглавницата

Девет месеца след коронясването му с чуждоезичен "Оскар" и осем - след превръщането му в зрителския фаворит на 9 София Филм Фест, славният филм "Морето в мен" (с още 17 награди) е на софийски екран. Не отлагайте срещата с него.
Досега Аменабар (1972) е известен като експериментатор и трилър-стилист, а "Другите" (2001) е истински бисер на готическия съспенс в отвъдното пространство на тайнствен замък. Култура и кошмар, религия и любопитство, тленност и мираж се точат в мистичен пъзел на неудовлетворението. Мистиката на филма е съизмерима с "Широко затворени очи" на Кубрик, а връзката помежду им е Никол Кидман.
В "Морето в мен" обаче Аменабар широко отваря очи, за да ни срещне с друга покъртителна, ала действителна история - на моряка-поет Рамон Сампедро, чието пътуване от живота към смъртта трае 28 години. Разбира се, във филма, прикован в прикования за леглото герой (умопомрачителен Хавиер Бардем), става дума за полемичната евтаназия. Не само става дума - тя е заветната цел на героя, счупил врата си при нелеп скок в морето.
Притежател на нечовешка енергия, в името на избавлението (собственото и на близките му), Рамон прилага всеки свой дъх и жест, за да се пребори с обществените, религиозни, емоционални съпротиви и да издейства с мачистки хъс правото сам да отговаря на Хамлетовия въпрос. Превръща се в национален герой.
Борбата за евтаназия е важна и ефектна за кино (да си спомним и другия "Оскар"-ов филм "Момиче за милион долара", създаден, прочее, след "Морето в мен", но вече излязъл дори на DVD), но според мен това е епидермалния пласт на филма. По-значимо ми се струва психологическото разгръщане на персонажа и неговото обкръжение. Свидетели сме на магическа експанзия на достойнството: от ниската гледна точка на възглавницата (колкото и да е повдигната) до компютърното приспособление на племенника; от гледката без море до буреносното въображаемо връхлетяване на плажа; от разказа за падането пред адвокатката Хулия (Белен Руеда) до разглеждането й на снимките на здравия-прав Рамон; от ревността на снаха му към влюбената в Рамон самотна майка-пролетарка-радиоводеща до убеждаването на медсестрата и неочаквания финал... С едри планове, монтажни елипси, екстремна камера, остроумие и цветни човешки присъствия, Аменабар издига монумент на хуманното бунтарство. Телевизор, диктофон, телефон, количка са атрибути на Рамоновия поход от самотата до любовта, от безпощността до силата...
Филмът е страховито покъртителен. Болезнен и смешен. На места - манипулативен. Но е от малкото, на които ридаеш, без да се замисляш защо.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Морето в мен, 2004, Испания, 125 минути, режисьор - Алехандро Аменабар, продуценти: Фернандо Бовайра и Алехандро Аменабар; сценарий: Алехандро Аменабар и Матео Хил; оператор - Хавиер Агиресаробе, музика - Алехандро Аменабар, в ролите: Хавиер Бардем, Белен Руеда, Лола Дуняс, Мабел Ривера и др.