Книгите са винаги на мода?!?
Книгите от "Златната колекция на ХХ век" на "24 часа" и "Дневен Труд" са събитие направо във феноменологическия смисъл на тази дума: акцията на ВАЦ-овските издания не само разколеба досегашните ни представи за издаването, разпространението, търговията и рекламата на книги, ами доказа, че самите ни ориентации в книжния бизнес очевидно се нуждаят от преформулиране. Нещо се случи.
До днес в пунктовете за разпространение на вестници вече бяха предложени 34 т.нар. "шедьоври". Натрупаха се и приблизително толкова въпроси. В търсенето на техните отговори поканихме доц. д-р Алберт Бенбасат от Катедра "Печат и книгоиздаване" на ФЖМК при Софийския университет, литературният наблюдател д-р Владимир Трендафилов и Раймонд Вагенщайн, собственик на едно от най-мощните и авторитетни български издателства - "Колибри", и доскорошен председател на Асоциация "Българска книга".
Ето кои проблеми станаха основа на нашия шумен разговор:
Дали "Златната колекция" не е най-голямото сближаване между медийното и литературното поле у нас след 1989 година у нас? Или с нея медията символично подчини литературата?
Как колекцията се помести в пазарната форма на саморегулация на издателската дейност у нас? Дали беше ли разстроено познатото досега движение на финасовите потоци?
Дали възраженията към колекцията са обусловени и от паметта за държавно-номеклатурния модел за управление на издателската дейност? Защото в съзнанието на мнозина разпространителският монопол на ВАЦ несъзнато символизира именно отхвърленият след 1989 държавен монопол...
И въобще, какви етически проблеми предизвика цялата тази акция? С авторските права? С преводаческите права? Могат ли - чрез всекидневно представяне на книгите-приложения - масовите издания да мобилизират публика, трансформирайки я в купувач на въпросните книги?
Каква е възможността вместо "сериозна" дадена книга-приложение да бъде представена "като развлекателна" - и с това да бъдат увеличени продажбите й? Доколко тази възможност беше реализирана?
Литературна критика? Рецензия? Реклама? Какво доминира в репрезентацията на книгите? Какво е естетическото равнище на визуалното представяне на книгите-приложение?
Кои, прочее, са публиките на колекцията, в която няма нито едно ново издание? "Интелигенцията" не би ли следвало да притежава вече тези издания, поне според тоталитарните норми за интелигенция...
Каква е селекцията на книгите в "Златната колекция": какви литературни образци подкрепя тя и на какви социални очаквания отвръща? Има ли логика в поредността на публикация, има ли ясна визия за литературна йерархия? На какво е основано българското присъствие?
Промени ли с тази колекция представата за социалната ценност на литературата у нас?

М.Б.