СЕМ или Жабата на Галвани

Този опит по биология в 7 клас май всички сме го вършили - вземаш мъртва жаба, свързваш крачетата й с електропроводи и когато по тях протече електрически ток, крачета на жабата се мърдат, сякаш тя е още жива. За пръв път това наблюдение прави италианският анатом Луиджи Галвани през 1780 година в Болоня, откривайки така т.нар. статично електричество (макар че той греши и отдава движението на жабешките мускули на съществуването в тях на нареченото от него "животинско електричество", но впоследствие е опроверган). Злите и присмехулните италиански езици дори разказват, че не той, а тя е направила откритието - жената на професор Галвани първа видяла мърдащите "жабешки бутчета" и в потрес ги посочила на мъжа си. Има дори песничка по тоя повод, но не анекдотът е важен в случая, а аналогията между поведението на мъртвата жаба на Галвани и това на нашия уж жив български Съвет за електронни медии (СЕМ): с призива/препоръката/пожеланието/изискването/становището (май че и самият СЕМ не знае що е сътворил) за недопускане на излъчване между 6.00 и 23.00 часа на предавания с неблагопристоен език, на сензационна информация, която отразява престъпления, насилие, жестокост и вандализъм, както и на предавания и филми с подобно съдържание, мускулите на съвета трепнаха точно като галванизирана жаба - едно мъртво същество, което само изглежда живо. Всъщност СЕМ в настоящия членски състав отдавна поби кръста на медийната регулация в България, отказвайки да санкционира телевизия СКАТ въпреки демонстративното й неспазване нито на медийния закон, нито на приетия Етичен кодекс на българските медии. И вероятно - понеже все пак там има и умни хора, не само синекурчици, решава, че е редно да напомни за своето присъствие. Как? Като изкара на бял свят едно скандално решение, което - ясно е - ще бъде срещнато с отпор и ще предизвика обществен отзвук. Сиреч, тук сме, живи сме, има ни. Но това "тук сме, живи сме, има ни" не е нищо друго освен тик на мускулите, условен рефлекс на вече умряло тяло, което може да имитира някакъв живот, но иначе безвъзвратно се е преселило в по-добрия свят. И което - парадоксално - дава илюзията, че е живо единствено чрез скандал, не по друг начин. Скандалът, изглежда, е условният рефлекс на настоящите медийни регулатори; нямат сякаш те друг ресурс, с който да заявят присъствие. Провокирай и ще те видят, но че тая провокация няма нищо общо с истинската медийна регулация, кому пука за нея: медийната регулация никак не е важна, важното е, че ние сме медийни регулатори. СЕМ, за съжаление, се обърна на топло местенце за държавни хрантутници и отдавна няма общо с реалната работа и проблематика на електронните медии в България. Един напълно излишен орган, който се държи, сякаш е някогашното ДПО "Септемврийче": "Моля Ви, пазете децата, те са нашето бъдеще! Пазете мозъците им и във времето, когато те може би гледат телевизия, давайте само "Желенцата", нищо друго!"
Само че ако СЕМ в този си състав е излишен, медийната регулация не е. И е крайно време да се предприемат такива промени, които да я върнат в българското обществено поле. В противен случай "този деликатес", както я назова доц. Георги Лозанов, не просто ще липсва на социалната ни трапеза, а може да стори така, че да си останем гладни за европейските ястия, за които толкова много се натискаме.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин