Честито!

Паисий Хилендарски за арх. Томалевски
Тази година за носител на наградата "Паисий Хилендарски" бе удостоен арх. Богдан Томалевски за творческия му принос в развитието на националната ни култура. При връчването на наградата арх. Томалевски сподели, че я възприема като признание за всички български архитекти. "Те имат нужда от това", добави той. Със своето половинвековно творчество този голям български творец задава истинските измерения на съвременната ни архитектура като пълноценно културно явление - дори и във времена, когато общественото внимание към нея е свързано повече с прояви, далеч от художествената й същност.
Роден през 1924 г, израснал в патриотична и интелектуално-артистична семейна среда, синът на видния деец на македонското движение Наум Томалевски завършва архитектура в Софийската държавна политехника през 1950 година - времето на краткия у нас, но оставил осезаеми следи в столицата период на така наречената по-късно "култова" или "украшателска" архитектура, "сталински барок" и даже "социалистически реализъм". Зад стените на Политехниката, обаче, преподаватели и студенти намират начин да следят развитието и на архитектурата извън сталинските догми. С настъпилото през втората половина на 50-те години "размразяване" (наречено така по едноименния роман на Иля Еренбург), на архитектите от поколението на Богдан Томалевски се пада задачата да върнат българската архитектура в руслото на световния архитектурен процес. Те се справят с тази мисия повече от успешно. Още в края на 50-те години се появяват реализации, които остават сред най-добрите постижения на следвоенната ни архитектура. Те бележат началото на "героическите шейсетте" - може би най-интересния и творчески период за българския модернизъм.
През 1956-1957 г. колективът на арх. Томалевски от "Софпроект" създава жилищния комплекс "Владимир Заимов". Дотогава той вече е показал възможностите си с работата си върху родилния дом "Тина Киркова", интериора и парка на представителна сграда в Лозенец, с отличията си на конкурсите за детско селище в Панчарево и за Дом на съветите, натрупал е безценен опит от общуването с такива архитекти като Иван Васильов и Станчо Белковски. Необикновено свежо изглежда този комплекс на фона на дотогавашните жилищни строежи. Вместо затворени квартални пространства, тук виждаме една броеница от отделни дву-трисекционни жилищни сгради, ориентирани на юг към новоизградения парк на мястото на бившите казарми. Пространството протича между тях; симетрията присъства, без да се налага. Жилищата са решени стегнато и безкомпромисно като функция. Няма ги задължителните вертикални прозорци и тежкия неокласицистичен детайл; архитектурата е опростена, отворена към светлината и внушава лекота.
Настъпило е времето на жилищните комплекси. Слънце, въздух, зеленина - това са основните ценности на градоустройството на модернизма. Арх. Томалевски проектира градоустройственото решение и на "Лагера", а през 1964-65 година - жилищния комплекс "Младост". Обществено-икономическите условия вече са други, "Младост" - това всъщност е цял нов град. Съзрял опасността да се пожертват качествените параметри на средата в името на преследване на чисто количествени показатели, арх. Томалевски защищава архитектурните стойности дори с цената на отказ от авторство - и открито заявява това.
Някъде по това време е поставено началото на творческото сътрудничество между Богдан Томалевски и друг голям български архитект, Лозан Лозанов, който вече има зад гърба си, в съавторство с арх. Христо Цветков, хотел "Плиска". През 1966 г. Томалевски, Лозанов и Бисера Рибарова печелят национален конкурс за сграда на профсъюзите на "Солни пазар". От предвидените две високи тела - на 22 и на 26 етажа - за съжаление е изпълнено и досега само едното, по авангардната тогава технология - "асансьорен метод за изграждане на сгради отгоре надолу".
Същият колектив реализира и Творческата база на филмовите дейци в Лесидрен. Този обект е характерен за една друга насока (ако такова разделяне е изобщо възможно) в творческите търсения на Томалевски и неговите партньори: интерпретация на традиционните стойности на българското архитектурно наследство от Възраждането. Прилагането на манастирската схема с полуотворен двор, органичното вписване в природната среда, използването на бялата мазилка, дървото и прочутия местен камък, интимният човешки мащаб, присъщото на тази архитектура преливане между "вътре" и "вън", създават онази атмосфера, тъй мила на всяко българско око и сърце. В този дух и с това високо архитектурно качество са създадени и Приемната сграда на ОНС в с. Марково, и редица еднофамилни къщи и вили, като тази на сем. Гюзелеви в Бояна... И така чак до последната реализация на тандема Томалевски-Лозанов, ваканционния комплекс "Катарино" край Разлог.
В този смисъл интересна е сградата на Министерството на външните работи (Томалевски, Лозанов, Никола Антонов). Очевидно е влиянието на Бостънското кметство - в последователните еркерни наддавания, удребняването на члененията във височина, ритъма на колонките от прозоречния фриз на последния етаж...В едно интервю за в. "Култура" арх. Лозанов споделя, че тогава, току-що завърнал се от САЩ, е бил под силното впечатление от кметството в Бостън; тук е търсено мощното пластично въздействие на етажите над зеленината. В същото време трябва да признаем, че в многократно интерпретирания - и то не само у нас! - първообраз (впрочем, "първообраз" трябва да се приеме донякъде условно, тъй като той на свой ред е силно повлиян от манастира "Ла турет" на Корбюзие) има нещо твърде близко до традицията, която ние приемаме като наша, "национална". А с грижливото разработване на фасадната пластика, с професионалното отношение към детайла, Министерството на външните работи се родее и с други творби на екипа Томалевски-Лозанов като Дома на БПФК (ул. "Позитано" 20) и пощата в Русе.
Настъпилите обществени промени у нас дадоха възможност на този творчески колектив да се изяви и в сферата на култовата архитектура. Става дума, разбира се, за черквата "Св. Петка" в Рупите. В строгите рамки на православния канон, скрепен с хилядолетна традиция, архитектите успяха да създадат творба, която с оригиналното решение на притвора и на купола, а и с цялостното си излъчване остава ненадминат образец на съвременна култова сграда у нас.
Половинвековният вече творчески път на арх. Томалевски продължава.

Арх. Лило Попов

ПП. Не мога да се сдържа да не цитирам тази обява от imoti.bg, съвсем в духа на незабравимия Васисуалий Лоханкин от романа на Илф и Петров ("дав. пр. ст. вс. уд."), с което да отдам дан и на неподражаемото чувство за хумор на лауреата. Правописът е запазен:
Для продан - парцел
Парцел във вилна зона Ярема, големина 1094 м2, на 20 км от София след с. Железница. Регулация, ток, вода, асфалт, ограда, изглед, борова гора. Уникален проект за къща от арх. Б. Томалевски с всички разрешения.

Л. П.


Култура честити наградата на големия творец, на обаятелния човек Богдан Томалевски.
Желаем Ви още много работа, Майсторе.
К