Сбърканото време

Цяла седмица тече предварителната рекламна кампания за новата постановка на музикалния театър "Сантиментално пътешествие". Цяла седмица по телевизионни канали и радиостанции създателите на мюзикъла - либретистът Любомир Левчев и композиторът Георги Костов, обясняваха защо и как са стигнали до идеята за неговата реализация. Изпотрепаха се, клетите, да си правят един другиму комплименти, да доказват колко са талантливи, да говорят за старата си слава, изпълнени с нескрита надежда за новото й, неочаквано възкръсване. Някъде в тази задъхана самореклама се промъкна определението "авангард", чу се за суровата действителност, разбра се, че, от друга страна, това е спомен от младостта на самия Левчев. Говореше се дълго за младата публика, която е толкова взискателна, че не търпи под каквато и да е форма лъжата в изкуството и именно за нея са се старали авторите, уверени, че точно те са онези, които няма да я разочароват.
И защото съм любопитна като сто жени, реших, че подобно събитие не е за изпускане. Отидох. Видях. И хлъцнах. Оказа се, че "авангардното" режисьорско решение на Светозар Донев е ситуирало публиката на сцената.
Оркестърът и диригентът все пак са в оркестрината. Как не са се сетили да извадят няколко реда зрителски места и да ги запратят в салона? На подобна идея биха завидели дори Гогол и Булгаков. Останалото сценично пространство е запълнено от автомобил. Е, автомобилът е трабант, но може би Левчев има зъб на Мони Паси, което и разбираме много скоро. Според него трабантът и Мони Паси са неразделно цяло и някак естествено от тях произлизат и партийните секретари, и мутрите. Но да не забравяме, че присъстваме (справка програмката) на "световната премиера на мюзикъла". А къде ще танцува балетът, след като публиката е заела мястото? Охо, има и видеостена! Изглежда диригентът продължава да пречи и се е наложило да я поставят така, че дискретно да бъде скрит. Все пак са му отпуснали две мънички мониторчета в ъглите на авансцената, чрез които публиката може да се наслаждава на майсторството му. Първото нещо, което ти хрумва е - спекула. Либретото да има, да няма осем, десет страници. Музиката на Георги Костов просто се отказвам да коментирам. Представлението е лишено както от литературна основа, така и от опит за случване на някаква театралност. Да не говорим, че е абсолютно чуждо на жанровото си определение. И съвсем естествено се появяват спасителни патерици - трогателно детенце излиза с плакат, който ни информира колко години са минали или къде протича действието, на видеостената тече друга помощна илюстрация. Така разбираме, че любовна е поле с разцъфнали лалета, а страстта е огън и пламък.
На артистите и балета обезателно трябва да се пречи и постоянно да им се поставят капани. Те и за миг не бива да заподозрат в какво са ги забъркали. Всъщност това едва ли има значение, защото подобни артисти и балет не би допуснало на сцената си и най-непретенциозното читалище. Толкова са неискрени и фалшиви в сценичните си превъплъщения. Вниманието им е изцяло съсредоточено да не би неумелите им движения да ги бухнат я в зрителите, я в трабанта. Отвреме навреме в този бъркоч от клишета и безпомощност, който, според създателите, е напрегнато и динамично действие, нелепо се промъква някакво стихотворение, писано преди много години. Тук естествено се развихря талантът на Георги Костов и го превръща в песен. Аха, ето защо било сантиментално пътешествието. Някога либретистът е писал стихове. Някога е бил поет. Някога е бил председател на Съюза на писателите. Приятно е да се припомни миналата слава. Къде са тук обаче театърът и литературата?
В програмката към спектакъла под помпозното и ангажиращо заглавие "За българската драматургия в българския музикален театър" е публикувана идейната платформа на директор на НМТ "Ст. Македонски" проф. Светозар Донев. Там пише: "Ето защо, съвсем справедливо е театърът ни да е Национален музикален театър и ние се гордеем с неговата авангардна роля в създаването на българската музикална драматургия. Естествено, тази репертоарна политика крие много подмолни камъни - не винаги всичко се получава така, както го мечтаем. Но ще продължим да се борим, за да постигаме все повече и по-успешно мечтите си за един празничен, радостен, лиричен и комичен, зрелищен и атрактивен музикален театър." Именно този текст ме светна, че съм попаднала в друго времево измерение. И всичко си дойде на мястото. Подобно представление не заслужава усилието дори да си включиш компютъра, защото всичко му е от епохата, когато у нас не е имало компютри.

Веселина Гюлева





Сантиментално пътешествие - мюзикъл. Музика Георги Костов, либрето Любомир Левчев, режисьор Светозар Донев, диригент Огнян Митонов, сценография и костюми Евгения Раева, хореограф Светлин Ивелинов. Премиера 19, 25 ноември 2005 в НМТ "Ст. Македонски".