Бележки за новата Конвенция
на ЮНЕСКО
Конвенцията е факт, сега трябва да се опитаме да вникнем в нейния текст: как оттук нататък да боравим с него, имаме ли нужда от него - такъв, какъвто е сега; ако да, защо? Да го разгледаме в националния и регионалния контекст, да го проектираме в общото европейско пространство и да видим какви биха били евентуалните ползи за България от бъдещо присъединяване към Конвенцията.
Разбира се, че всяка страна по един или друг начин проведе свои вътрешни консултации по време на преговорите; всеки изложи поне отчасти своите аргументи "за" и "против", но крайният резултат от този процес в лицето на приетия текст е един широко споделен компромис, ефектът от който тепърва ще бъде измерван в националното и международното пространство.
Няколко основни дилеми произтичат от този компромис (който, въпреки усилията на страните, не можа да се увенчае с консенсус).
От общи дефиниции към конкретни действия? Чл. 4 на Конвенцията съдържа основните дефиниции за "културно многообразие", "културно съдържание", "културни политики" и др. Те претърпяха съществени промени от предходния проектотекст и в окончателния си вариант придобиха по-общ вид. При адаптирането на вътрешното законодателство на страните, които биха се присъединили към конвенцията, както и при практическото прилагане на разпоредбите, това може да доведе до затруднения при прилагането на конкретни мерки. По какъв начин може да се обясни какво е "културно съдържание" на финансовите министерства, например? Както и каква е неговата роля за развитието, при условие, че страната няма развита система на измерване и оценка на ефекта от културните индустрии, дейности, стоки, услуги?
Свободен пазар срещу протекционизъм. Без непременно да се търси антагонизма по отношение на международните споразумения или икономическите интереси на държави като САЩ, на практика антагонизъм бе демонстриран почти през цялото време на преговорите, включително и при приемането - чрез гласуване, а не чрез консенсус. Макар и непряко, конвенцията противопоставя свободния пазар на протекционизма върху многообразието на културни изразни средства; последните се използват, съобщават или въплъщават в "културни дейности, продукти или услуги" [чл.4, т.4]. От кабинета на френския министър на културата коментират, че терминът "protection"("опазване", но и "защита") стои в основата на конвенцията и изразява една от основните цели на документа - да подкрепи страните, давайки им право "да откажат да отворят своя аудиовизуален пазар като част от межуднародните търговски преговори".
"Бедни" и "богати" страни. От горната дилема произтича и разграничаването на "бедни" от "богати " държави, което е записано в т. 19 на преамбюла. На много места се подчертава специално "развиващите се държави".
Разбира се, фокусът на конвенцията не пада върху това разграничение, но то е очевиден знак на кого този инструмент би донесъл най-голяма полза;
Пожелателен или задължителен характер има Конвенцията? На практика, най-радикалните диспозиции на текста са премахнати, според някои френски експерти по международно право. Според горещо дискутирания чл. 20, "нищо в тази конвенция не трябва да бъде интерпретирано като променящо правата и задълженията на страните по силата на други конвенции, по които те са страни", но това не означава субординиране на този инструмент на други международни инструменти. С други думи, бе постигнато едно по-меко звучене, за разлика от споразуменията на Световната търговска организация, вследствие на което на страните-членки се оставя да решават самостоятелно всички проблеми, които биха произтекли от възможни противоречия с други споразумения, по които те са страни. Освен това, процедурите по ратифициране отнемат месеци, като през това време отявлените противници на Конвенцията ще се възползват по всякакъв начин да сключат повече двустранни спогодби с "по-слаби" страни, с недостатъчно развит сектор на културните индустрии. До момента, обаче, нито Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), нито СТО са сигнализирали за евентуални противоречия. Макар че бяха консултирани, тези организации не участваха пряко в преговорите.
Малко предистория. Още в края на 70-те и началото на 80-те години ЮНЕСКО повдигна въпроса за ролята на културата за устойчивото развитие. След известно затишие, през 1998 на Междуправителствената конференция за културни политики за устойчиво развитие в Стокхолм страните заявяват намерението си да работят по конкретен План за действие. Когато през 2003 г. тръгна процесът по създаване на проекта за конвенция, все още витаеше усещането, че това е прекалено амбициозна революционна стъпка, която, въпреки високохуманните си цели, би довела до дебати и евентуален сблъсък на интереси в международен план. Възникналите противоречия между мнозинството от страните, включително и Европейския съюз, от една страна, и САЩ и Израел, от друга, по отношение на проектотекста имаха своите основания. От една страна, САЩ като държава, завърнала се в ЮНЕСКО само преди 2 години с много голяма годишна вноска, не могат да бъдат пренебрегнати в такива преговори. До последно сред най-важните аргументи на САЩ срещу така поднесения текст бе, че той е в противоречие с Конституцията на ЮНЕСКО. По време на Генералната конференция мнозинството от страните-членки - поотделно или в групи - застанаха твърдо зад позицията, че текстът трябва да бъде приет в предложения си окончателен вид и не допуснаха отваряне на дебата и нови поправки. Въпреки това, последователните действия и предложения за промени в текста през последните 4-5 месеца доведоха до по-пожелателния му тон.
Кои са най-важните ползи от тази Конвенция? Все пак целта за нейното създаване не бе само политическа. В условията на глобализационните процеси за малките страни, за онези, които се чувстват застрашени от чуждата културна инвазия, става все по-трудно да посрещнат техните предизвикателства. Такива страни срещат големи затруднения при опазването и разпространението на културните практики, както и на своя език и идентичност. Оттук произтича и централната роля на конвенцията: да стимулира опазването и популяризирането на културните изразни средства, да затвърди връзките между културата, развитието и диалога с цел да стимулира международното културно сътрудничество в тази насока. Тя подчертава суверенното право на страните-членки да изработват и прилагат културни политики и мерки за защита и популяризиране на многообразието и развитие на културните индустрии.
Какво я прави толкова важна за културния сектор? Тя е първият инструмент, който ясно назовава в своите цели, че ще подпомага културата и творческия потенциал като фактор за развитие: това по силата на чл. 13 означава, че "страните трябва да интегрират културата в своите политики за развитие на всички нива"; с развитието е свързан и кохезионният елемент, а оттук и приносът за изкореняване на бедността.
"Опазване" по смисъла на т. 7 на чл. 4 означава страната да приема мерки за опазване, защита и подкрепа на многообразието на културни изразни средства - това включва [чл. 6]: регулативни мерки; условия за творчество, разпространение и потребление; мерки, даващи възможност на местните културни индустрии и дейности на неформалния сектор на достъп до средствата за производство и разпространение на културни дейности, продукти и услуги; публична финансова подкрепа; подкрепа за нестопанския сектор; създаване на подходящи обществени институции; подкрепа на творците и др.
Конвенцията ще създаде условия за подкрепа и преференции за по-малките и развиващите се държави да динамизират своя културен сектор и най-вече културните индустрии с цел развитие на местните пазари и улесняване достъпа до разпространителските мрежи на културни дейности, продукти и услуги. Обучение, мобилност, трансфер на технологии и международно сътрудничество са сред начините, предвидени за тази цел. По силата на чл. 18 ще бъде създаден специален Международен фонд за културно многообразие. Решения за използването на неговите средства ще се вземат от Междуправителствен комитет на базата на указания, определени от общо събрание на страните.
Въпреки че повечето разпоредби имат по-скоро пожелателен, отколкото задължителен характер, те могат да бъдат използвани като отправна точка за бъдещи действия и стратегически рамки за развитие на сектора. Конкретни последици за нас като бъдеща страна по конвенцията. Тъй като до момента у нас няма законови дефиниции за "културно съдържание", "културни индустрии", "културен продукт и услуга" и пр., може да бъдат възприети от Конвенцията някои от тези определения, доколкото отговарят на националния контекст и законодателна практика, с оглед тяхното приложение в законодателството.
Като страна по този инструмент, държавата ни ще трябва да създаде необходими условия за подкрепа на многообразието на културни изразни средства. Някои законови предпоставки съществуват в националното законодателство, други произтичат от това, че сме страна по редица европейски конвенции, както и че участваме в европейски програми като "Култура 2000" и МЕДИА. В сравнение с останалите страни от региона, българският културен сектор веsче разполага с информация за добри практики, с международни парньорства и натрупан опит, за да създаде и задейства конкретни инструменти за подкрепа на културните индустрии. Проблемът отново е в липсата на достатъчно политическа воля. Може би ангажиментът на правителството, поет с акта на евентуално бъдещо присъединяване към новата конвенция, би го задължил морално да спомага за създаване на нужните условия и евентуално да даде поле за изява на неправителствения сектор да работи за ефикасното постигане на целите. С текста в т. 7 на чл. 1 на Закона за закрила и развитие на културата държавата вече е заявила своята воля да подпомага културните индустрии, а практическа стъпка в тази посока е Законът за филмовата индустрия.
Фактът, че Европейският съюз подкрепи единодушно текста на Конвенцията и бе сред най-активните страни в преговорите, отваря една реална възможност културата да влезе в дневния ред на политиците и да се превърне в част от националните и местните планове за развитие. Естествено, за нас по-реалистично звучи това да се случи най-напред на ниво страна-членка на ЕС, отколкото да се чака евентуалното влизане в сила на конвенцията. Това ще бъде едно придвижване към признаването на ролята на културата за социално-икономическото сближаване и местното развитие. Още повече, че ЮНЕСКО ще създаде и ще обновява периодично база данни за различните сектори и ще подкрепя страните с експертна помощ и обучение за адекватно набиране на статистически данни и информация. В областта на статистиката, както знаем, у нас все още трудно се разграничават изкуства от развлечения, културните индустрии не са адекватно отразени; трудно може да се събере нужната информация за анализ на техния принос за местната и националната икономика и пр. Позовавайки се на текста на конвенцията, бихме могли да се надяваме на подкрепа от ЮНЕСКО в тази насока. (Информация ще се набира и с оглед контрол и наблюдение на прилагането на конвенцията - на всеки 4 години страните ще подават доклад за предприетите мерки. Подобни мерки за оценка и подобряване на приложението се прилагат отдавна по други конвенции и имат определено положителен ефект за страните.)
Широката популярност на проекта за Конвенция за културното многообразие през цялото време подтикваше държавите, и най-вече работещите творци и предприемачи в културната сфера, към свръхочаквания. В окончателния си вид този инструмент не е натоварен с потенциал за смайващи бъдещи промени в националните и международните ситуации на културните индустрии и свободата на културно изразяване. Но и съществуващите инструменти в областта на интелектуалната собственост работят (или са насочени) в полза на различни видове културно изразяване и творчески практики. С влизането в сила през 2006 г. на новата Конвенция на ЮНЕСКО за защита на нематериалното културно наследство (2003) ще се отвори още едно вдъхновяващо поле за действие на международната общност.
Ползата за България от участието й в дискусиите и дебатите, както и от обмена на добри практики, е безспорна. Главната цел оттук нататък ще бъде да проектираме своето място в общото европейско пространство след присъединяването ни и да намерим най-подходящите мерки за опазване на идентичността и стимулиране на творческия потенциал. Необходим ще бъде и публичен дебат между творци, институции и трети сектор за евентуалните бъдещи ефекти и конкретните стъпки, които да предприемем.

Цвета Андреева


Цвета Андреева е старши експерт в Министерство на културата, участник в българската делегация по време на 33 сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж (октомври 2005) в заседанията на Комисия 4 "Култура".
На 20 октомври 2005 г. по време на 33-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО бе приет текстa на най-новия международен нормативен инструмент в областта на културата от световно значение - "Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване многообразието на културни изразни средства"*. Конвенцията бе приета с 148 гласа "за", 2 против** и 4 въздържали се.
Така приетият текст на Конвенцията представлява резултат от близо две години интензивни преговори, множество междуправителствени срещи на експерти и представлява следващата голяма крачка напред към изпълнение на принципите, заложени в единодушно приетата през 2001 г. Универсална декларация за културното многообразие. Културното многообразие е "общо наследство на човечеството" и "неговото опазване е етически императив, неотделим от уважението на човешкото достойнство", се казва в Декларацията.
Конвенцията е качествено нов международен инструмент, който трябва да подпомага страните-членки в защитата на творческите способности и културните продукти и услуги; тя е и ресурс за устойчиво развитие.



*Текстът на конвенцията е на разположение на уеб-страницата на ЮНЕСКО
http://portal.unesco.org/
culture


** САЩ и Израел