На всеки километър през погледа на младите социолози
Навремето в Америка ние, социалдемократите, организирахме демонстрация срещу комунизма. Полицаите ни разгониха, удряйки ни с палки. Тогава мой приятел викна: "Аз съм антикомунист". А полицаят му отговори: "Все ми е тая какъв комунист си!". И беше абсолютно прав, защото антикомунист и комунист са лице и опако на едно и също явление.
Еразим Кохак, чешки политически философ

През последните години един феномен успява традиционно да раздели българската публичност на два блока - комунисти и антикомунисти - и да ги противопостави на барикадите. Този феномен е телевизионният сериал "На всеки километър", заснет през 1969 г.
Прожекцията на сериала в навечерието на 9 септември през 2002 г. на мястото на демонтирания мавзолей (бивш площад "9 септември") провокира оскандален впоследствие публичен дебат. В него от различни позиции - естетически, морални, политически - се дискутираха въпросите "Защо се прожектира този "партизански сериал?", "Защо сега?", "Защо тук?", "Какви мотиви задвижват тази инициатива, организирана от директора на Народния театър?". Критиката срещу площадното представяне на филма беше фокусирана върху политическите залози, които стоят в основата на това "културно мероприятие". В серия от статии, писма и публични дискусии критиците на филма определиха неговата прожекция като знак за "очевидния поход на червените към властта", "рекомунизиране на страната", "завръщане на комунистическата идеология", "реабилитиране на 9 септември", "разклащане на крехките завоевания на българската демокрация" и т.н. Техните опоненти акцентираха на високите художествени стойности на телевизионния сериал и идейната чистота на неговите естетически и морални внушения.
И тази година, малко след "култовата" дата девети септември, на 12 септември, сателитният канал на БНТ - "ТВ България" започна излъчването на "На всеки километър". Предугаждаща обвиненията в идеологическа пропаганда, медията посочва, че филмът е включен в програмата, защото е класиран на първо място в проведено проучване на зрителските предпочитания. (Историята свидетелства, че не е от вчера както всенародната любов към "На всеки километър", така и нейните публични употреби. Ръководителката на БНТ в края на 60-те Леда Милева с нескрито задоволство заявява, че през 1969 г. сериалът е културният бисер в телевизионната програма, довел до изключителен бум на зрителската аудитория - 99.60%.)
Въпреки усилията появата на сериала да бъде оправдана с поколенческа носталгия по соц-а и спомена за отминали безгрижни времена на щастлива младост и детство (заедно с лимонените резенки, бисквитите "Златна есен" и т.н.), филмът беше разчетен като пореден знак за реабилитирането на отминали социалистически принципи в актуалния социо-политически живот на страната.
Маркираните интерпретации за медийното тиражиране на сериала, макар вероятно да не са лишени от правота, пропускат нещо много важно - социалните основания за зрителския интерес към първия социалистически eastern. Този пропуск се дължи на една недоказана предпоставка, според която промяната на българското общество е протекла автоматично и в настоящия момент то е демократизирано. От тази гледна точка ценностите на партизанската сага се явяват отявлен анахронизъм, без социални основания "тук и сега".
Но след като социалният живот е променен качествено, защо публичната поява на "На всеки километър" предизвика такива ожесточени спорове? В условията на действаща демокрация и ценностен плурализъм появата на филма не би довела до усещане за рекомунизиране, а по-скоро би предизвикала публична рефлексия, всекидневни разговори, а защо не и шумно хрупане на пуканки. Но не и гневени думи и зверски нападки ала "Ани срещу Ламбо". Самият факт, че "На всеки километър" скандализира публичното общуване, е симптом за болезненото присъствие на миналото в настоящето.
Следователно представата за автоматичните демократични промени е по-скоро мит, съчинен в началото на промените. Тогава се създава публично валидната представа за процеса на фундаменталните социални трансформации като за естествен "преход", при който безпроблемно се преминава от едно завършено състояние на обществото в друго, при което сякаш има ясното знание за началната точка, посоката и финалното състояние. А съграждането на представителна демокрация, свободен пазар и диалогична публичност (както и адекватен ценностен комплекс) изглежда като самозадвижващ се процес с ясно очертан краен статичен хоризонт. Метафората "преход" има за цел да обясни безболезнено разпадането на социалните статуси, но в същото време скрива реалните трансформационни процеси. При тях въвеждането на нови социални отношения е съпроводено с устойчивост на институционални принципи и механизми, културни модели и ментални структури от предходната социална форма. Уж само "прехождаме" от едно състояние в друго, а вече 16 г. не се получава - предишните структури имат стабилно присъствие в настоящето. Тъкмо тяхната устойчивост обяснява, защо "по време на демокрация" дадени групи се идентифицират чрез ценности от социалистическия сериал и жадуват за свят, в който суперменът майор Деянов е образец за подражание. Но тя обяснява и защо дори политическите елити, обявяващи се против излъчването на филма (защото той посяга на демокрацията и реставрира комунизма), аргументират своята позиция по начин, който недвусмислено демонстрира социалистически принципи - цензура, апелиране към държавните власти за контрол върху публичните медии и забрана за излъчването на сериала. Накратко, независимо дали се организира излъчването на филма от "комунистите" или се настоява за неговото спиране от "антикомунистите", ситуацията бива разпознавана в тъждествени категории. Разногласията стигат до въпроса дали държавата да излъчи или забрани сериала, но доминиращата й роля в публичната сфера е самоочевидна.
Това показва, че "На всеки километър" има далеч по-фундаментални основания от простата политическа манипулация. Споровете "Кой политически елит има интерес от прожектирането на сериала" следва да се трансформира в "Какви са социалните предпоставки, които превръщат идеологическите схеми, отстоявани в сериала, в актуални (дори за тези, които ги отричат)".
Преди да отговорим на този въпрос, следва да откроим основните ценности и практики, интегрирани във филма - какво той утвърждава като престижно и какво дамгосва като срамно, не-нормално. След това да покажем защо въплътените в сериала ценности и практики са били адекватни и нормални спрямо носещите характеристики на социалистическия светоглед. И накрая ще търсим конфигурацията от специфични исторически принципи, които в настоящата ситуация превръщат "На всеки километър" в културно релевантен социален факт.
Ключова особеност на сериала е фундаменталното редуциране на социалния свят до едноизмерни опозиции: "добри" и "лоши". Последните са врагове, не-хора. На основата на подобни бинарни опозиции в хода на сюжетната линия се структурира социална матрица от общосподелени очевидности, културни образци и нормативни модели на поведение. Постоянстваща цел във филма е премахването на различието и постигането на монологичен свят в неговата едноизмерност. Един от най-често повтаряните рефрени е "няма да има милост - аз или ти". Дизюнктивното отношение (или-или) блокира по условие социалното многообразие на начините на живот и възможностите за избор. Бинарните опозиции се въвеждат в сюжета още с избора на отправната точка, която има за цел да придаде истинност на всички последващи действия. Изходното събитие е масово убийство на комунисти в началото на 20-те години на ХХ век. Този акт легитимира действията на комунистите-последователи, придава им героичност и правота. В крайна сметка убийствата на другите - "фашисти", "капиталисти", "класов враг" - изглежда като самоочевидно следствие, едва ли не естествена необходимост. Така историческото многообразие от промени при разгръщането на социалния живот през първата половина на ХХ век е подменено от телеологичен разказ. В него събитията са селектирани в единна непротиворечива последователност, която следва да завърши с постигане на предварително зададената цел.
Във всяка филмова продукция е утаен концептуален замисъл, но в "На всеки километър" той е превърнат в носещ мотив. Защото логическата кохерентност е средство за системно разделяне на правилните смисли и практики от социално нежелателните. Но това не може да бъде постигнато чрез абстрактни ценности, защото те нямат мобилизиращ ефект за всекидневното съзнание. Поради това посланието е интегрирано в дълъг разказ, екшън, стрелби, шпионски афери и други похвати на популярното кино и народната култура (включването на типажи като Бомбата е част от тази стратегия). На всекидневното съзнание са предоставени лесни за интерпретация заварени фигури - "добри" vs. "лоши", "наши" vs. "ваши". Така "На всеки километър" се справя със задачата по конкретизиране на абстрактните категории в увлекателна сюжетна линия. В нея обаче е кодирана манифестираната цел, зад която прозира латентният проект за идеологическо оразмеряване на новосформиращите се в края на 60-те години процеси и практики.
Защото в края на 60-те всекидневието е придобило легитимност. Започват да се формират специфични групови субекти, кодове на общуване на професионални общности, потребителски практики и навици и т.н.. Всекидневието и неговите материални измерения придобиват собствена логика и задават мощна мотивация, паралелна на партийната логика. Вещите и всекидневният уют възпрепятстват следването на голямата идея, отложена в бъдещето, защото предлагат удобства, лукс, приятни интимни чувства. Но тъкмо поради тази им житейска сладост, властта не може да ги премахне безпроблемно. Решението е да се комбинират високи идеали в единна обяснителна рамка, която да вплете вещите в една невеществена логика и да им предаде легитимната партийна интерпретация. Сериалът "На всеки километър" по брилянтен начин се включва в реализирането на този държавнически проект. Той придава идеологическа цялост и опитомява иначе фрагментарния веществен свят, в резултат на което го прави смислен, извън голата предметност.
Героическото е носещият компонент в цялостната постройка на сериала. И това е нормално - та нали светът е изначално сбъркан, в него доминират "враговете", които следва да се унищожат. Поради това всекидневните практики са идеологически несъществени. Всекидневието не е разкрито в неговата характерност; то е показано като значимо само доколкото е инструментално средство за постигане на пределната цел - изграждане на идеален социален свят. Затова и не виждаме майор Деянов във всекидневни ситуации, а единствено в неговото героично амплоа. Светът трябва да се промени отведнъж и усилието следва да е титанично, героизирано, извън-мерно. Постигането на хармоничното общество в бъдещето изисква действия, отвъдни на логиката на социалния живот, подлежащ на промяна.
Ако положим сериала в историческия контекст на неговото създаване, ще регистрираме неговата изумителна логичност спрямо базовите ценности по българските земи, доминиращи и през годините между 60-те и 70-те - равенство, разбирано като резултат от справедливо разпределение на благата. Този светоглед, утвърждаван и в сериала, се появява в рамките на късно модернизиращите се общества с преобладаващо селско население. При тях благата се мислят като принципно ограничени - нагласа, напълно валидна в стопанството на патриархалното село, в което се е формирало българското общество, което преди 60-те е преобладаващо аграрно. Защото са ограничени по условие, те не подлежат на умножаване, а само на разпределение. От друга страна, индивидуалният принос в добиването на благата е невидим, защото в селския труд благата се преживяват като дар от природата, естествена даденост. Поради невъзможността да се открои персоналното участие, разпределението не може да е диференцирано, то следва да е поравно. В подобен контекст отсъстват условията за устойчив темп на умножаване на благата (а това е базисната предпоставка на модерния конкурентен пазар и демократичните плуралистични общества).
Забогатяването на един индивид или група по дефиниция означава обедняване на останалите. Тази базова очевидност е кодирана в изрази от рода на "ние или те". В този светоглед равенството е базова ценност, а различието е обърканост, която подлежи на унищожаване.
От тази позиция мненията, че "На всеки километър" се гледа от баби и дядовци, защото събужда носталгия по тяхната младост, не звучат убедително (разбира се, не омаловажаваме тяхното желание да изживеят тази история отново). Нито пък изявленията, които обвързват медийното тиражиране със завръщането на социализма, изглеждат смислени. Тези аргументи не са неистинни, но те просто регистрират резултата. Съществено е да разберем защо носталгичният спомен за социализма се поддържа жив и се възпламенява в актуалния опит? Какви са социалните основания за зрителския интерес към сериала. Едва на следващ ред са политическите субекти, заинтересовани от прожекцията на филма, и съживяването на героичността и миговете на съкровени блянове по време на социализма. За да е ефективна "политическата пропаганда", тя следва да е обществено легитимна, т.е. излъчването на сериала следва да отговаря на ценностите на определени групи.
Актуалността на "На всеки километър" е резултат от особения начин, по който протичат ключови аспекти от трансформационните процеси в България. От една страна, забавянето на реформите маргинализира голяма част от хората, потапяйки ги в културата на оцеляването и мрежите на неформалната икономика1. Тази група идентифицира промените след 1989 г. като низ от провали и безперспективност на легалната лична инициатива. Поради което търси упование в ценности от типа на справедливост, осигуреност, равенство, патронажно-клиентелистки отношения, обвързани с държавата и т.н. От друга страна, процесите на социална трансформация, протекли особено в периода 1997 - 2005 г., превръщат икономизацията и прагматизирането в основни определители на всекидневния живот за голяма част от българските граждани. Паралелно на това се стабилизират нови ценности, свързани най-вече с икономизацията на всекидневието и формирането на икономически и материални различия. Но доминиращите непублични модели за достъп (неравенство на достъпа) до социални ресурси води до усещането за несправедливост на оформящото се статукво. Непазарните и непублични механизми за социално-икономически успех от своя страна възпрепятстват структурирането на групови социално-икономически интереси и тяхното публично отстояване. Това засилва атомизацията, загубата на смисъл, несигурността и безперспективността на множество, несводими помежду си социални позиции. перспектива за големи групи хора. В подобна ситуация, белязана от маргинализирането на множество разнородни социални групи и неадекватност на субективните очаквания спрямо социално-институционалната среда, нормалният рефлекс е търсене на опора в единни устойчиви обяснителни схеми, твърди общности ("социалистическо общество", "народ", "българи"), аисторични предзададени идентификации ("българщина") и принципи - контрол, дисциплина и т.н.
Накратко, тезата е, че копнежът по "На всеки километър" е симптом не толкова за завръщането на соц-а, колкото за възпроизвеждане на социални условия, в които специфични групи не успяват да съединят биографичните нишки на своя живот. Което от своя страна предполага изобретяването на единна обяснителна схема на случващото се. Такава може да се яви както "На всеки километър", така и сапунен сериал, а защо не и националистична сказка по кабеларка. Социализмът е просто една от обяснителните схеми, но същия ефект може да произведе националистичната доктрина, изобретяването на вътрешен враг, религиозно братство и пр. Макар и специфични, те имат типологично сходство - те са едноизмерни и предлагат сигурност, ред в хаоса. В така протеклия в България процес на социална трансформация за големи групи хора настоящето е изпълнено с несигурност и обърканост, които блокират каквото и да било усилие по всекидневно себеосъществяване. В такъв контекст миналото се привижда като подредено по непротиворечив начин, с ясно изградена ценностна система и цели. То предлага готови решения, които компенсират институционалната невъзможност за свободно действие "тук и сега".

Текстът е изготвен съвместно от студенти I курс "Социология" в СУ "Св. Климент Охридски". Основна роля в процеса на подготовката имат Ваня Божкова, Ганчо Русев, Гергана Николова, Даниел Васов, Елена Лилова, Емилия Братанова, Милен Танев, Неделина Георгиева, Павлина Дублекова, Паолина Панталеева, Петър Николов, Слав Оков, Стефан Георгиев, Цветелина Стоянова.
Редакцията е на Валентин Данчев, магистър в катедра "Социология" към Софийския университет.



На всеки километър, 1969,
26 серии, реж. Неделчо Чернев, Любомир Шарланджиев; сценарий: Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов, Георги Марков, Павел Вежинов; оператор - Емил Вагенщайн, музика: Атанас Бояджиев, Петър Ступел; сценография: Петко Бончев, костадин Русаков; в ролите: Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Черкелов и др.































































































































































































1 Вж. "Какво, защо и как (ще) се случи?", аналитичен доклад на Асоциацията за социални изследвания, публикуван в сп. Демократически преглед, 2001, кн. 47, с. 40 - 56.