Чин-фрески

Тази година се случи нещо действително рядко в света на звукозаписа. Една от фирмите-акули - "Дойче Грамофон", измени на собствените си търговски принципи и издаде първи авторски компактдиск на съвременен композитор. По-точно, на композиторката Унсук Чин - но за конкретния случай уточнението на пола не е от значение. Дали фирмата е решила да не отказва на старите си партньори от прочутия ансамбъл на Булез, или просто е прозряла, че е крайно време и в нейния каталог да се запише някой модерен автор, който още не се е превърнал в жив монумент като Булез или Лигети, например. Или просто е видяла, че "Сони Класикал" нищо не загуби, а тъкмо обратното - спечели, когато сключи ексклузивен договор с китаеца Тан Дун - един жест, който за фирма, колекционираща предимно интерпретаторски модели и звезди от целия свят, беше направо сензационен. А може би и фирмата "Дойче Грамофон" иска да има своето източно чудо - и го открива в лицето на много способната и много атрактивна Унсук, която живее отдавна в Берлин така, както Тан Дун откри преди петнайсетина години, че Ню Йорк е неговият град.
Изток-Запад! Сякаш и така може да се формулира същността на музикалните творения на композиторката, която 20 години акумулира позитивни и негативни опитности от живеенето си в различната културна действителност. Пробива си тя направи с "приказната" си творба "Акростих. Игра на думи". Това се случи през 1993-1994. Направи го през двама майстори на "важните приказки" - Михаел Енде и Луис Карол. Играта със стиха, с числата, с гласа, с тембрите се оказва абсолютно по вкуса на Унсук. И най-вече играта между словесна и музикална интонация - но не в смисъла на традиционните песни.
Вярна на своя произход, Унсук разделя думите на срички, на звуци - отворени и затворени; поставя ги в конвенцията на микротоновото движение, за да достигне една извънредна експресивност, натовареност на отделния звук. За да бъде сигурна, че целта й ще бъде постигната, композиторката се доверява на фантазиите и артистичните и музикални качества на финландската певица Пиа Комси. Следва инструменталната "Механична фантазия" - творба за петима, в която Чин показва способностите си на импровизатор и още нещо - да вижда ценни находка, там където западният композитор от края на ХХ и ХХI век направо не би се замислил да търси. Умението й да разстила пласт след пласт чрез вариантност, ритъм, полифония и звук е действително забележително. До нея електроакустичната творба "Кси" сякаш ни насочва към произхода на нещата, към онова, което интересува самата Унсук Чин - зрънцето, което е посято преди векове и което все още продължава да бъде интересно за всеки един автор - и за най-екстремния по посока на новото, на модерността, на непоказваното досега. Има ли такова? Унсук Чин отдавна не си задава тези въпроси. Тя търси вътре в себе си онова, което ще звучи за нас; търси моделите на метаморфозата и споделя нещо много важно, което чуваме и в нейния Двоен концерт за подготвено пиано, ударни и ансамбъл. Идеята да се "срещнат" и "сдобрят" антагонистичните солисти и ансамбъла провокира Унсук Чин.
Самата тя неведнъж казва, че има вътрешна съпротива спрямо звука на големия западноевропейски оркестър, защото за нея той е свързан с конвенцията на творчеството на XIX век. Затова тя търси сливането, комбинацията, съюза между собствения си извъневропейски опит и традиционната практика на континента. Това й дава възможностите да получава онези предпочитани цветове, които най-добре ще я изразят. По този начин музиката й придобива вълшебното качество на свръхпроникваща - не можеш да я отминеш; налага ти да я изслушаш. Какво по-добро от това?

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Unsuk Chin
Akrostichon-Wortspiel; Fantaisie mecanique; Xi; Double Concerto.
Piia Komsi (soprano), Samuel Favre (percussion), Dimitri Vassilakis (piano).
Ensemble Intercontemporain. Kazushi Ono, Patrick Davin, David Robertson, Stefan Asbury (conductors)
2005 Deutsche Grammophon