Онлайн литература:
изпитанието на избора
Разбирането на онлайн литературата предполага познаването на Интернет като цяло, на действителните възможности на тази "много-към-много медиа", както я нарича Хауърд Рейнголд. Въпреки че подобна цел донякъде е обречена на неуспех, доколкото същността на виртуалното пространство е изменчива и радикално безпределна, подобно на непрестанната обновимост на технологиите, пространствената недостижимост на мрежовата свързаност и социалната и комуникационна множественост на участващите в нея потребители.
Литературните текстове търсят удобно убежище в една потенциално визуална среда, в една тотално image-oriented цивилизация, в която словесността е заменена от иконичната асоциативност на съвременните тенхокартини (термин на Вилем Флусер) - изображения, зад които се крият текстове или други образи, една пещерна възстановка на действителността, скрита зад милионите битове и пиксели.
Онлайн литературата предполага преди всичко литературна комуникация - субективна хиперлинкова вселена, която в своеобразната виртуална библиотека нарежда на един и същи рафт любими и напълно непознати автори, творби от различни жанрове и теми, известни и световно непознати имена (или може би никове), завършени произведения и такива, които постоянно се дописват от потребителите, чатове и сайтове на издателства, имейли и стихове, критически бележки и реклами, изливащи се текстове, които протичат през екрана на компютъра подобно на средновековен свитък, запечатал милиони дигитални букви на кибернетична анонимност и самота или разкъсан от хиперлинкови препратки към други виртуални пейзажи. Една непрестанна интеракция - репресивна, диалогична, надграждаща, интерсубектна или интертекстова.
Онлайн литературата е същевременно загуба на уединението - да се създава текст, да се чете, да се търси основен смисъл, да се въздига субективостта. Авторът, същността, правото на цялост изчезват в дигиталната джунгла на виртуални представи и кибернетични идентичности. Съществуването на даден литературен текст се предопределя от неговото предназначение, от способността му да бъде разчетен и употребен. Потреблението, а не притежанието, забавлението, а не значимостта, свободата (или изпитанието) да избираш, а не правото да научаваш са онези маркери, които изграждат състоянията на онлайн културата. Потребителите са своеобразни колекционери на усещания1, както твърди Зигмунт Бауман. Нетрайността на впечатленията им са в унисон с нетрайността на представите (за себе си и за виртуалността наоколо) - едно генерално справяне с проблема за телесността (включително на литературното произведение) поради липсата на такава.
Роенето на литературни сайтове, преди всичко виртуални библиотеки или лични сайтове, в които се представят собствени литературни произведения, намира своето място в обогатяването на киберпространството. Разбира се, подобна насока на възприемане на онлайн литературата предполага някои уговорки, поне що се отнася до сегментирането й в рамките на българското Интернет пространство - главно спрямо способността за овладяване на медиата и възможността тя да бъде достигната.
Обикновено представянето на литературни произведения е центрирано около някой по-голям специализиран портал, който изгражда своя авторитет на базата на количеството текстове, които представя, или на качеството на имената, които включва. Разделянето на значимостта на тези виртуални литературни портали става според способността за критическа рефлексия на излаганите творби, подобно на филтър-функцията при традиционните медии - "всеки има право да предложи свой текст за публикуване - от дебютанта до академика, както твърди Георги Чобанов, главен редактор на един от големите културни портали Liternet (www.liternet.bg), но публикация получават само текстове, които са получили положителна оценка от страна на редакцията. Прави се подбор не на автори, а на текстове."
Генерирането на литературни произведения в Интернет е съобразено с разбирането за интермедиалност на съвременната култура - от една страна, като оригинално съчетание между медийните специфики и целите на изкуството, като комбинативност между различните културни области, и от друга - като приближаване на създаваните произведения до навиците за потребление на виртуалните участници.
Представянето на онлайн литература обикновено стартира като индивидуална инициатива, формира интерес и едва тогава прераства в професионален проект. Всъщност професионалните критерии са ключови за всички литературни сайтове и те се отнасят както до начините за финансиране на онлайн медиата (чрез лични средства, подпомагане от страна на Интернет доставчици, участие в различни проекти, получаването на награди, предоставяне на услуги), така и до методите за формиране на редакторския екип, който най-често се състои от доброволци, готови да отделят от свободното си време и да вложат личните си умения за развитието на медиата. Пространствената разпръснатост на Интернет и лесните начини за комуникация позволяват медиата и нейният екип да функционират от разстояние, както и налагат притежаването на определени технически и комуникативни умения.
Онлайн медиите, включително и литературните сайтове, като цяло изместват представата за редактора, позната от традиционните медии, като авторитет, "куче-пазач", даже и цензор, към значително по-механизираната роля на модератора, администратора, компютърния софтуер, които скъсяват разстоянието/времето между създаването на едно литературно произведение, решението за неговото публично представяне и очакваната реакция на виртуалната публика. Поради това се наблюдава бинарност във възприятията за значението на литературния редактор - от идеята, че литературният Интернет е днешният самиздат2 (изказана от Едвин Сугарев) и че е просто един посредник между четящите и пишещите3 (според Мартин Митов, главен редактор на Виртуална библиотека "Словото" - www.slovo.bg) до твърдението, че за да се утвърди новото битие на литературните и хуманитарните текстове, е нужно да се създават такива текстуални полета, които да се основават на професионализъм, свобода и качествен редакторски и коректорски контрол, както смята Георги Чобанов от Liternet. Според него "само тогава може да се извършва автоселекция на текстовете и авторите, а натрупаният културен авторитет е гарант за качество на самите текстове".
Същевременно това предполага цялостно осмисляне на процесите и групите в литературата, тъй като онлайн литературата имитира раздробеността на литературните кръгове, позната от реалността, при която се акцентира върху литературните различия като фактор за самоизява и принадлежност. Това не води до изчезване на паралелните литератури, както твърди Георги Чобанов, но ги оставя извън светлината на медийния прожектор - "те са такива и сега, когато прожектор няма или мига на пресекулки, хващайки в кадър все едни и същи лица, или не задържайки едно и също лице повторно."
Виждането за културен авторитет обаче не винаги е постижимо във виртуалното пространство. Може би защото твърде много кореспондира с образа на критика като фактор в процеса на културна селекция. Интернет по-скоро се свързва с утопичната идея за свободната и безпрепятствена среда, в която размяната на информация и комуникация не е подвластна на никакви норми и ценностни модели. В такава посока излагането на единствено стойностните произведения като гаранция за цялост на литературата може да се приеме като ретроградно и неприемливо. Това е и причината част от литературните сайтове да толерират млади, неутвърдени автори, които, възползвайки се от бързия и сравнително евтин начин за представяне на литературните произведения, максимално завишената аудитория (сайтове като Liternet пораждат по 4-5 хиляди посещения дневно) и почти непосредствената връзка с читателите, да изграждат собствена публика - в повечето случай от други пишещи потребители.
Въпросът, който обаче като че ли остава извън безпорно ясно декларираните ползи от литературата в Интернет, е за това дали има съвпадение между читателите на традиционна литература и тези на онлайн литературата, дали за тях това е още един канал за представяне на литературни произведения или това е Каналът, от който те единствено черпят творчески инвенции. На този етап е по-лесно да се приеме като вярно второто, доколкото проблемът за графоманията в Интернет се излага като критическа теза от много автори. Техническите и софтуерни решения до голяма степен улесняват подобен процес - съществуват сайтове за самопубликуване, форуми, използвани за публикуване и получаване на мнения от читатели, уеблогове.
Съществен е и проблемът доколко онлайн литературата успява да създаде свои виртуални автори, които съумяват пълноценно да се възползват от хипертекстовата природа на Интернет, повеждайки потребителите на пътешествие през сайтове и виртуални светове, през реклами и новинарски текстове, за да достигнат до така невероятното изгубване в пространството, когато пътят назад е затворен след многото връзки, а движението напред предполага нови изненади - един виртуален лабиринт, в който нишката на Ариадна се оказва или кибернетично несигурна, или виртуално устойчива срещу фрагментарността на съществуването. Достигането до литературната творба предполага нейното случване или, както казва Георги Чобанов: " в момента, в който един текст бъде представен в Интернет, той става част от глобална текстуална свързаност. В Интернет действа обратният (забранителен) режим - ако някой не желае да бъдат прокарвани пътечки (линкове) към текста, то той или не го публикува, или го публикува в зона с лимитиран достъп, невидим за роботите и за неоторизираните потребители."
Онлайн литературата налага едно нови мислене за литературата въобще -не толкова като национално поддържана, като ясно обозначен процес на създаване, разпространение и четене на литературни творби, колкото като възможност за ползване на художествена информация. Като че ли онлайн литературата е във връзките между текстовите парчета, визуалните изображения, изградените наративи, с която виртуалният потребител се сблъсква. Тя не е литература от избрани за посветени, а форма на социална комуникация, при която размяната на смисъл се явява по-важна от същността на този смисъл. И може би в това е нейното очарование. Тя е много по-близо до онази древна представа за гиганската библиотека като всеобщо вместилище на литературни произведения, където критерият за натрупване е предлаганата наличност, а критерият за търсене - собственият интерес.

Мария Попова



































































1 Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека, С., 199, ЛИК, с.107














































































2 Сугарев, Е. Функции на литературния Интернет, достъпно на адрес: http:// www.grosnipelikani.com


3 Митов, М. В: Календеров, Г. В browse-ване на литературната институция, достъпно на адрес: http:// www.grosnipelikani.com