Да кажем сбогом на начина си на живот
Днес американците, увлечени във вихъра на реалността-спектакъл, на релаксиращата консумация и на абсолютната си зависимост от автомобила, много трудно схващат значението на фундаменталните промени, които ще преобразят дълбинно всекидневния живот в нашето технологично общество. Епохата, която се открива пред нас, нарекох "Продължителната спешност"*.
В най-скоро време ще се сблъскаме с края на епохата на евтините изкопаеми горива. Никак не е преувеличено да се каже, че осигуреното, постоянно снабдяване с евтин петрол и природен газ е в основата на всички продукти от първа необходимост на модерния живот (да не говорим за комфорта и за лукса - централно отопление, климатизация, коли, самолети, електрическо осветление, евтини дрехи, музика на запис, кино, протези за ставите, националната отбрана...).
Обаче скоро ще се изправим пред спада на производството на петрол в света. Според най-внушаващите доверие прогнози това ще се случи в периода до 2010 година. И то ще преобърне нашия начин на живот. На всичко отгоре американското производство на природен газ също спада с 5 % годишно, въпреки трескавото пробиване на кладенци - а темпът на този спад може да се увеличи главозамайващо. Нещата са още по-сложни, защото не е лесно да внесем газ. За това са необходими специални терминали, а в САЩ има малко такива. Всички проекти за построяването на нови се сблъскаха с отказ, защото подобни съоръжения са идеална мишена за терористи.
Заместващите горива няма да са достатъчни, за да можем - дори частично - да водим живота, с който сме свикнали. Прехвалената "водородна икономика" е особено жестока шега. Ние няма да заместим в САЩ парка от автомобили и камиони с коли, вървящи с водород. Преди всичко, защото сегашното поколение батерии е замислено да функционира с водород, извлечен от природния газ. Другият начин да получим водород в нужните количества би бил да го извличаме чрез електролиза от водата, като използваме произведената електроенергия от стотици ядрени централи, които трябва много бързо да построим. Във всеки случай, водородът поставя такива проблеми при транспорта и складирането му, че не може да замести напълно петрола и газа.
Не е по-реалистична и надеждата да спасим начина си на живот с възобновяеми енергийни източници. По-широкото разпространение на слънчевите и вятърните електродобиващи системи се сблъсква с проблема те да бъдат инсталирани на огромни пространства. На всичко отгоре, производството на техните елементи изисква големи количества енергия. Без помощта на икономика, базирана на изкопаеми горива, те не могат да бъдат построени. Ние със сигурност ще употребяваме в бъдеще слънчевата и вятърната технологии, но по всяка вероятност в твърде скромни, локални мащаби.
Колкото до съществуващите проекти за употреба на биомасата - които се състоят в използването на растения, за да се получи течно гориво - практически невъзможно е да разчитаме на по-високи резултати от тях. Нещо повече, те се опират на съставки, базирани на петрола и на газа (торове, хербициди). Става дума за чиста загуба на енергия - съвсем спокойно бихме могли да горим съставките и да минем без биомаса. И най-накрая, проектите за дестилация на отпадъците и боклуците - за да се получи петрол чрез термична обработка, се изисват огромен поток отпадъци, получени от производства, които са базирани тъкмо на евтините петрол и газ.
Ако искаме светлините да останат запалени в Америка и след 2020 година, ние, разбира се, можем да прибегнем до атомната енергия с всички практически проблеми и икономически неизвестни, които тя ще ни донесе. При оптимални условия ще ни трябват десет години, за да пуснем новото поколение централи, а цената им може да се окаже доста над възможностите ни. Във всеки случай, уранът е също с ограничен ресурс.
Продължителната спешност ще ни принуди да преосмислим практически всичко, което правим, и начина, по който го правим - като се започне от типа на местата, в които живеем, и се стигне до нашата хранителна култура, минавайки през начина, по който работим и обменяме продуктите на нашата работа. Край с мобилността. Нашият всекидневен живот ще е дълбоко и силно локализиран.
Производството на хранителни продукти ще постави огромен проблем. Тъй като междинните блага, базирани на петрола и на газа, ще бъдат все по-рядко срещащи се, индустриалното земеделие ще отстъпва и ние ще трябва да произвеждаме храната си по-близо до мястото, където живеем - и в по-малки количества. Към средата на ХХI век американската икономика ще трябва да се центрира върху земеделието, а не върху информацията, високите технологии или услугите... Земеделие, това е ключовата дума.
Колкото до автомобила, най-малкото, което може да се каже, е, че той ще се среща по-рядко в живота ни. Когато бензинът стане рядкост (да не говорим за данъчните приходи), пътищата ще пострадат. Железниците са по-пестеливи на енергия от колите, камионите или самолетите, а и могат да се движат с какво ли не - от дърва до електричество. Обаче Съединените щати днес имат железопътна мрежа, от която и българите биха се срамували. Ако не я обновим, след няколко десетилетия няма да има дълги пътешествия, нито масов транспорт на стоки. Търговската авиация - и днес в затруднение - е обречена да изчезне. Поддържането на гигантски летища вече няма да е оправдано при изключително свития брой самолети.
През ХХI век ще просперират онези райони, които ще са в близост до жизнени земеделски терени, ще процъфтяват онези, които могат отново да установят на местно ниво една стабилна икономика, почиваща на социално сцепление. Малките градове имат повече шансове да се оправят от големите метрополии, които вероятно ще трябва силно да се свият.
Хоризонтът се очертава доста мрачен и буреносен. Продължителната спешност ще бъде ужасен травматизъм за човешкия род. В началото дори ще откажем да повярваме, че два века модерност могат да бъдат пометени от липса на енергия в планетарен мащаб.
Единственото положително следствие от бруталните изменения, които ни очакват, ще е може би удовлетворението да завържем тесни връзки в нашата общност, да работим със съседите си, да участваме в начинания, които имат наистина важно жизнено значение, вместо просто да се разсейваме, за да избягаме от скуката.

Джеймс Кунстлер

*Този текст е резюме на The Long Emergency от James Howard Kunstler, Grove/Atlantic, 2005.