Български художници във Флоренция
Ренесансова Флоренция беше за пети път домакин на Биеналето на съвременното изкуство (3 - 11 декември), което, в сътрудничество с ООН, участва официално в програмата "Диалог между цивилизациите". Състезаваха се 768 автори от 74 страни с повече от 2000 работи в категориите: живопис, скулптура, графика, инсталации, фотография, дигитално изкуство, смесени медии. Селекцията не се влияе от стил, школа или течение. Основният критерий е качеството на създадените работи и техните културни стойности. Най-престижната награда на Биеналето е "Лоренцо Великолепни". Тази година тя беше присъдена на Кристо и Жан Клод за цялостната им кариера. В препълнената зала се състоя видеопрожекция на най-важните им творби. Кристо и Жан Клод виждат своето новаторство в преподреждането на паркове и острови, в преобличането на конструкции и сгради с особени материали: влакна, въжета и тъкани. Всичко течеше много добре и изглеждаше убедително до момента, в който някой в залата зададе въпрос на български. Разгневената Жан Клод скочи, хвърли микрофона и заяви пред онемялото мнозинство от цял свят, че Кристо отдавна е забравил този език и дори с братята си разговаря на френски. Щях да простя изстъплението на освирепялата дама, но не мога да преглътна безразличното мълчание на нашия срамуващ се от произхода си сънародник. Като морален плесник дойде изказването на бившата му съкурсничка от Художествената академия Лиляна Русева, поканена персонално от Биеналето за пръв път и представена с две платна ("Голи женски тела"): "Радвам се от сърце на успехите на Христо Явашев, той е невероятно оригинален, специален, интелигентен и богат на идеи. Възхищавам му се и се гордея с него." Едно поколение, два морала! Лиляна Русева си обича дома и призна, че "дори ако в ателието сменя едната стена, на която си слагам стативите, с другата, вече не ми е удобно."
Непосредствено и човешки се държа другата отличена българка Джина Брезини, която отнесе Първа награда за графика и фотография в Ню Йорк, където живее и работи от 15 години. Освен с живопис и скулптура, тя се занимава и с фотография. Представените й 3 творби голям формат, направени по класически начин, отпечатани дигитално и насложени една върху друга, са привидно хаотични, но премислено контролирани. Един от първите поздравили я, беше нейният конкурент Николай Атанасов, установил се от 7 години в Сан Франциско. Живописното му платно "Парчета реалност" изразява неговата идея за "срещата на видимия и невидимия свят". То обединява класическата школа на старите майстори и модернизма. Двата стила наистина са преплетени, спойката между фантазия и реалност е сполучлива, ярките цветове създават приятна оптическа измама. Проф. Николай Майсторов, също специално поканен от България, отсъства от тържеството, но присъства с картина. Приятно и свидно ми стана да наблюдавам толерантността и приемствеността между две поколения, дошли от два континента, обединени от името България.

Флоренция, специално за Култура

Соня Александрова