Имперският балет на Плисецка в София
За четвърта поредна година "Жокер медиа" зарадва почитателите на класическия танц с организирането на гостуване на руска балетна трупа. С гастролите на Донецкия балет, солистите на Болшой театър, Кремълския балет, Балета на Григорович българският зрител успя да се запознае с развитието и състоянието на балетното изкуство в Русия в последните години. Изобилието от трупи, заглавия и имена наистина респектира и дава яснота защо руската балетна традиция е сред водещите в света.
Тазгодишното представяне на Имперския руски балет бе подчинено на осемдесетгодишнината на една от най-великите балерини на всички времена - Майа Плисецка. Легендарната прима е основател и президент на трупата. Компанията е създадена през 1994 г. Идеята възниква по време на юбилейните концерти на балерината в Япония. В репертоара са включени класически шедьоври, като "Жизел", "Лешникотрошачката", "Спящата красавица", "Ромео и Жулиета", "Раймонда", "Силфида", а също и съвременни заглавия - най-вече емблематичните за Майа Плисецка "Кармен" и "Болеро". Мнозина биха се зачудили защо трупата е приела помпозното название "Имперски". Самата Майа Плисецка казва, че името е знак на признателност към слезлите и напускащите сцената балетни "императори", творците, донесли славата на руския балет. Един от тези императори е и художественият ръководител Гедиминас Таранда - артист с огромен темперамент и невероятно сценично обаяние, оставил ярка следа на сцената на Болшой театър, където е танцувал тринайсет години. За съжаление, артистът вече не е във върховата си форма и зрителите в София го видяха в актьорско-пантомимен план.
Имперският руски балет се представи в два последователни дни, на 6 и 7 декември, с наситена и амбициозна програма, състояща се от пет едноактни балета. И в двете вечери имаше по едно заглавие, носещо запазената марка Майа Плисецка. За първата вечер това бе "Болеро" на Равел, а за втората - "Кармен-сюита" на Бизе-Шчедрин. Зрителите в зала 1 на Националния дворец на културата бяха истински зарадвани от срещата с хореографския шедьовър на Алберто Алонсо - "Кармен". Приета преди трийсет години на нож от съветските културни функционери, благодарение на уникалното съчетание на гениалност и бунтарщина, Майа Плисецка успява да наложи любимата си Кармен на сцената на Болшой - бастиона на традицията. Оттогава постановката шества победоносно по света, а днес на свой ред се е превърнала в класика. В настоящето представяне, макар и изпълнителката на главната роля Анна Пашкова да е далеч от огнения темперамент и завладяващата стихия на Майа Плисецка, успя да създаде своя интерпретация. Не толкова борбена и своенравна, а по-скоро съблазнително-женствена бе Кармен на Пашкова.
Разбираемо е "Болеро" да не е в световно известната версия на Морис Бежар. Артистите на Имперския руски балет определено нямат класата и подготовката на бежаровите танцьори. Хореографията на Никола Андросов бе решена в съвършено различен план - и като композиция, и като колорит. Концепцията бе подчинена на идеята за култа към жестоко и бездушно божество, идея, към която руските творци са особено чувствителни. Вместо традиционните червено и черно, доминиращите цветове бяха златисто и черно, създаващи атмосфера на мрачен фанатизъм.
Два истински шедьовъра на руското хореографско наследство бяха представени на софийската публика чрез творбите на Михаил Фокин - "Шехерезада" по музика на Римски-Корсаков, и "Половецки танци" от операта "Княз Игор" на Бородин. Имперският руски балет напомни на балетните ценители позабравения чар на характерния танц, запазен в съвременни условия почти само на руските сцени. Именно в характерния танц Михаил Фокин преди около сто години търси пътища на модернизиране в синтеза на фолклор и модернизъм. Истински празник за окото бе богатата палитра от цветове, звуци и движения, която се развихри на сцената.
Традиционният палцов класически балет отсъстваше от репертоара и това решение е похвално. Марката руски класически балет трябва да бъде защитавана с изпълнение от най-високо качество, за които трупата определено няма ресурс. Но следва да се отбележи, че репертоарът е отлично подбран, напълно съответства на възможностите на трупата и подчертава достойнствата й. Макар и без ярки солисти, компанията притежава ансамбъл на световно ниво. Най-запомнящите се изпълнения бяха именно на кордебалета. Изумителен синхрон, динамичност, музикалност, мащабност - с тези качества най-силно се защити класата на Имперския балет. Чрез съприкосновението с изкуството на тази интересна и физиономична трупа българският зрител безспорно разшири представата си за разнообразния и интензивен балетен живот в Русия.

Мария Русанова