Меценатство по закон
Ден преди Законопроектът за меценатството да мине на второ четене, на 29 ноември в Червената къща се състоя публична дискусия на тема "За и Против Проектозакона за меценатството", инициирана от група експерти и членове на неправителствени организации (НПО) с дейност в областта на културата. Участие взеха Нина Чилова, председател на Парламентарната комисия по култура, Райна Гаврилова, изпълнителен директор на Тръст "Гражданско общество", Весела Герчева, изпълнителен директор на Български донорски форум, както и представители на обществени и дарителски организации, творчески гилдии, артисти и експерти.
Обявената от организаторите цел на дискусията бе резултатът от нея да подпомогне депутатите при второто четене на законопроекта. Седмици преди срещата, след като законът е бил приет на първо четене (11 ноември т.г.), техните експертни критики бяха публикувани под формата на отворено писмо, адресирано до Председателя на Народното събрание, членове на Комисията по култура и депутати (вж. напр. "Култура", бр. 42 от 2 декември т.г.). Но към деня на дискусията, по думите на председателя на комисията по култура Нина Чилова - съвносител на законопроекта и участник във форума, за корекции не можеше да се говори, тъй като срокът за предложения от страна на народните представители вече беше изтекъл и текстовете бяха в своя окончателен вариант. От присъстващите обаче с такъв вариант разполагаше единствено г-ца Чилова - оказа се, че някои текстове в законопроекта са били видоизменени буквално часове преди дискусията (напр. включването на т.нар. "мъртва култура" и прехвърлянето на функциите по контрола върху меценатството директно на министъра на културата). Което до известна степен обезсмисли и обезсили диалогичните намерения.
Критическите бележки, отправени към законодателя, могат да бъдат резюмирани в следните няколко пункта: 1.Предвидената в законопроекта Държавна комисия за подпомагане на културата, която да изпълнява контролните функции, е излишна административна структура, допълнителна тежест на гърба на данъкоплатците. От друга страна, според Весела Герчева, регулацията на дарителските практики допълнително би утежнила дарителите и би довела до отлив на дарения от сферата на културата (които само за втората половина на 2004 са 600 хил. лева). 2. Дефиницията за културно произведение, която кодира целта на дарителството, е прекалено широка; тук могат да бъдат включени както порнографията, така и конкурсите за красота. Отсъстват паметниците на културата като евентуални бенефициенти на меценатска подкрепа. 3. Данъчните преференции, предвидени за меценати - съответно 15% от корпоративния данък и 20% от данък общ доход - могат да създадат условия за пране на пари и измами. По схемата кеш-бек дарителят може да има скрито споразумение с твореца, последният да усвои ефективно малка част от публично декларираното дарение, като основната цел и подбуда за меценатска дейност да бъде търсенето на данъчни облекчения. 4. Необходимо ли е вместването на НПО, които да осъществяват посреднически функции между меценатите и получателите на безвъзмездната помощ, срещу 7% комисиона от общата сума на дарението? Не прави ли този акт от закона за меценатството "закон за посредника", както преди време го нарече Светлин Русев.
Опасенията бяха, че замесването на НПО с бизнеса само би понижило обществения им кредит.
"Големият философски въпрос" обаче беше трябва ли държавата да се меси в частно-правни отношения (Райна Гаврилова)? И необходим ли е такъв закон при положение, че вече съществуват подобни практики (Яра Бубнова)? Защото, както Биляна Томова отбеляза, "вместо да облекчава режима за подпомагане на културната сфера, той го създава". Тогава "кой се страхува от дарителството?"
За съжаление, отново се озоваваме пред загадката какви точно интенции на държавническия разум стоят зад определена юридическа кодификация на съществуващи социални практики; след като за пореден път не се състоя пряко гражданско участие в процеса по раждането на един закон. Иначе държавната регулация на отношенията между меценат и творец/"произведение на културата" снема от фигурата на мецената традиционно-романтическия ореол и го превръща в данъчно облекчен спонсор - функционер на капитализма, вписан в "публичния регистър на меценатите".

Момчил Христов