Поредната изложба на Миглена Александрова, представена от галерия "Артамонцев", не е просто поредна. Напоследък виждах няколко нейни по-декоративни, по-"красиви" работи, които за момент ме озадачиха. Дали и "дивата", нестандартна Миглена се поддаде на пазарния вкус в необходимостта за оцеляване? Слава Богу, в тази изложба тя се връща към себе си и типичната си експресивна чепатост.
Миглена Александрова изповядва класическите принципи на модерното изкуство, но успява да ги "премести" със завиден размах и самочувствие от миналото в настоящето. В тази изложбата разбиранията й за живописта са поднесени в концентриран вид чрез използването на един от любимите мотиви на модернизма - човешкото лице. Деформация, варианти, разлагане на частите, равнопоставеност на одушевена и неодушевена природа, експресия на цветовете, почит към учителите - всичко това присъства с подчертана наситеност.
Пишейки за картините на Миглена, върху листа като че ли сами изникват думи като талант и емоция - също закърнели напоследък във време, когато се правят "работи", а не "творби". Художничката обаче днес, в началото на XXI век, създава в класическия смисъл на думата. В това отношение тя е силно вярваща, но с нужната доза самоирония, чувство за гротеска и неподчинение на канона.

Мария Василева