Фестивал на словенския филм
От 1 до 4 декември. в крайморските курорти Порторош и Пиран се проведе осмото издание на Фестивала на словенския филм "Slo Motion" (еквивалент на нашата "Златна роза"). Всъщност историята на форума датира още от 50-те години на миналия век, когато е започнал да се провежда за първи път като един от белезите на културна еманципация за Словения в рамките на тогавашна Югославия. По-късно славата му е помръкнала за сметка на фестивала в Пула, за да се възроди отново в началото на 90-те години с нов облик и ново летоброене. До миналата година националният филмов празник на словенците се е организирал в столицата Любляна, но новият му директор Йоже Долмарк - сценарист и филмов критик - възобновява традицията и за радост на всички го връща на морския бряг. Така фестивалът не само се потапя в лукса на модерен Порторош и романтиката на средновековен Пиран, но и поставя специален акцент върху себе си, отграничавайки се от останалите киносъбития в Любляна. Ежегодното издание на "Slo Motion" показва цялата филмова продукция от абсолютно всякакъв вид, създадена в Словения за последната година, вследствие на което програмата е пространна и разнообразна. Разделена е на три части - конкурсна, информативна и специални прожекции. В конкурсната бяха включени предимно пълнометражни игрални филми, подкрепяни от няколко документални и един-два анимационни. Информативната бе най-всеобхватна по отношение на типовете кино (тук бяха поместени студентските филми), но пък по-слаба като качество, а специалните прожекции са отредени за ретроспективи и копродукции.
Фестивалът бе тържествено открит с връчване на награда за цялостно творчество на киноветерана Йоже Погачник - режисьор, сценарист и филмов критик, чиито "политически-критични и социално-аналитични филми са насочвали международното внимание върху словенското кино през последните 50 години" (Мая Вайс, президент на Словенския филмов борд). Призът бе съпътстван с ретроспективна панорама, подбрала бисерите в творчеството на Погачник, но за съжаление залата си остана полупразна, тъй като програмирането й съвпадаше със сутрешните прожекции за журналисти.
Още една жива легенда за словенското кино бе удостоила фестивала с присъствието си въпреки възрастга и здравословното си състояние. Матиаш Клопчич, който участваше в конкурса с новия си филм "Обичната Любляна", е един от най-изтъкнатите представители на арт киното в бивша Югославия. Архитект по образование, през 60-те години той заминава за Париж, където известно време е асистент на Жан-Люк Годар, а по-късно се завръща в родината си, за да създаде много от класиките в историята на словенската кинематография. Макар последната му творба да отстъпва в много отношения на предишните му филми (успях да видя "Върху хартиени криле - 1967 г. и "Кислород" - 1970 г.), журито му връчи специална награда за режисура - вероятно, за да отдаде почит на приноса му като творец.
Редовната награда за режисура отиде при Игор Щерк за меланхолично съзерцателния "Настройване". Щерк бе гост на София Филм Фест преди 3 години, когато имахме възможността да видим втория му пълнометражен филм "Любляна"(2002). "Настройване" бе увенчан и с друго отличие - за великолепното изпълнение на актьорския тандем Наташа Бургер и Петер Мусевски , който пък е един от най-сниманите актьори в словенските филми напоследък (у нас сме го гледали в "Резервни части"- реж. Дамян Козоле, пак на София Филм Фест).
Голямата награда за най-добър словенски филм бе присъдена на абсурдната черна комедия "От гроб до гроб" на Ян Цвиткович. Известен с това, че не обича да дава интервюта, да гледа филми и да се причислява към словенската филмова гилдия, която през 2001г. пренебрегва филма му "Хляб и мляко", награден впоследствие във Венеция, Цвиткович прие статуетката с иронична усмивка и репликата: "Радвам се, че доживях да получа награда в Словения". Дали и Дамян Козоле, чийто пестелив като средства, но силен като послание "Право на работа" остана единствен без отличие, няма да се окаже поредния обиден словенски режисьор?

Мариана Христова