За видовете дневници

Едно от сериозните заглавия през изтичащата 2005 г. в областта на преводната проза е книгата на Мишел Турние Х-тимен дневник, която е на границата между есеистиката и романа. Или по-точно е да се каже, която отново е в стилистиката на Турние с неговото сурово и едновременно отворено към въображаемото и фантазното писане.
В случая книгата използва жанра на дневника, но очакванията, които буди, са задоволени наполовина. Защото Х-тимен дневник не е автобиография на Турние, още по-малко е някаква изповед. Книгата е дневник дотолкова, доколкото следи хронологията на времето, преплита лични преживявания с наблюдения, но дотам. А по-скоро е строго наблюдение на настоящето, низ от разкази, които разпръскват сюжети, видяното, усетеното, предметите, дребните и незначителни събития, ежедневието... Иначе казано, това е дневникът на всеки един и на всичко, това е регистрацията на живота, на факта, че човешките същества дишаме, придвижваме се, срещаме се...
Регистрация, която отменя унификацията, но която свежда живота до наниз от сетива и рефлексии, до движения, до констатации, образи и, разбира се, сенки от миналото.
Жанрът на дневника, колкото и модифициран да е, винаги отговаря на страстта по архивиране, на хипнозата от паметта, на хипнозата, както стана дума, от сетивата и техните умения и не на последно място - от страстта да се поддържа животът, да се помни и така да се връщат хора и събития, да се обезсмъртява. Така че скромността на дневниковото усилие всъщност си е вид хюбрис.
Книгата на Мишел Турние отваря и към въпроса какво си струва да се помни, какво е ценното в живота. Можем ли да говорим за големи и малки неща, как се поставят граници, как се отсява, защото понякога наглед дребното белязва по-силно от прокламираните за важни събития. Човешката памет е избирателна и тя отказва да мисли в канони, да припознава соченото като важно, а се втренчва в нетрадиционното.
И какво е тайната, докъде се простира тя, колко от нея може да наруши връзките между хората и добре или лошо е да се отстоява частното. Каква е цената в крайна сметка да се отвориш за публичното. Ако се съди по Дневника на Турние, отварянето е важно, но това отваря трябва да е не като аз, а като всеки един, така, че да се запази онова интимното, което не е добре да влиза в дневници, а което е най-добре да запазим за себе си и за малцината, които ги засяга.
И още нещо, което ми се струва важно - този дневник е Х-тимен, защото се води от кредото, че другите са по-интересни, че по си струва вглеждането в тях, общуването с тях, отколкото егоистичното вглеждане и оставане със себе си. Както казва Турние, "Онова прословуто "Познай себе си" на Сократ за мен винаги е било безсмислено наставление". Защото вдъхновението идва когато се отворят вратите и прозорците...

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Мишел Турние.
Х-тимен дневник
. Прев. от френски Мария Георгиева, изд. Пулсио, С., 2005 г.