Филхармонични четвъртъци
С Бетховенова програма (8 декември). Четвърта и Седма симфонии влязоха в интересна "кореспонденция" помежду си. В Четвъртата постижение на младия диригент Диян Чобанов и софийските филхармоници бяха вглъбеността на въведението към Алегро Виваче, хармоничният фон в Адажиото и непрестанното моторно движение във финала.
Известна прибързаност и недотам качественост на звука се усети в първата част, скерцото можеше да бъде по-организирано, а във вертикалите на творбата имаше разминавания. Много добре Чобанов разви Виваче-то на Седма симфония. Тук дървените духови инструменти великолепно изпълниха основната си роля в оркестровата тъкан. В последвалото Алегрето диригентът изведе полифоничните линии и неизменно повтарящия се ритъм. Получи се контакт на публиката с "тихата човешка печал". Скерцото прозвуча спонтанно, но може би в стремежа да се изведе по-вихрено четвъртата част, се чуха и някои дребни "киксове".
Бетовенова вечер, не дотам равна, но все пак успешна - такава бе тя за публиката.
С Немски реквием от Брамс (15 декември). Под палката на Георги Димитров произведението "изживя" едно от най-забележителните си концертни изпълнения у нас. На подиума заедно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" бяха солистите Диляна Георгиева, Ивайло Джуров и Мариус Донкин,четец. Приглушената атмосфера в щрайха веднага покори слушателя в началото на творбата. Диригентът извая с благороден звук повествователната първа част в духа на сподавената печал. Последвалият траурен марш намери същностен музикален израз - на строга определеност и неумолимост, а голямата кулминация в хора и оркестъра Георги Димитров изгради с присъщото му драматургично майсторство. Ивайло Джуров имаше силно присъствие в образа на лутащата се душевност. Не мога да не изтъкна и музикантското партниране на баритоновото соло от страна на оркестъра. Диригентът обагри със сякаш въздушна звукова прелест извисеното блажено спокойствие на четвъртата част от Реквиема. Хорът и сопранът Диляна Георгиева ни отнесоха в утехата и нежността. Солистката показа музикалност и само липсата на опит й попречи да бъде още по-убедителна. Сгъстеността на развитието и титаничната кулминация в шестата част бяха въздействащо предадени от диригента, хора и оркестъра. Накрая умиротвореният финал увенча духовната възвишеност на изпълнението. Едно изпълнение, чиято истинност на внушението вибрираше сякаш в ръцете на диригента Георги Димитров.

Лили Николова