Иракската конституция е пълна с грешки
На 15 октомври 2005 иракският народ гласува своята конституция. Това не е първият основен закон в историята на държавата, но е първият, писан с допитване до нейното население. Онова, от което всички се страхуваха, не стана - сунитите не успяха да наложат вето над документа. Днес Ирак има федерална демократична система и анализът на нейните принципи вече е неотложен. Федерализмът изисква размяна на правомощия между местните, надарени от народа със суверенитет, власти - и централното правителство и обратно. Необходима е система на властта, която да бъде строго регламентирана и която не би могла да бъде лесно изменяна. Подобна система е възможна при наличието на относителна властова децентрализация с надеждна администрация - както по места, така и в столицата. Студентите по конституционно право знаят, че федерализмът често обединява в себе си Основен закон и двукамерен парламент, чиято горна камара защитава интересите на провинциите. И най-сетне, федералният конституционен съд, защитник на принципите на федерализма от посегателствата на Центъра, също трябва да намери място в Конституцията.
Иракската конституция притежава едни от най-важните характеристики на федерализма. Преди всичко, това е кодифициран текст. Той приютява децентрализираната система - двукамерно законодателно събрание с Върховен федерален съд (ВФС). И на хартия всичко изглежда наред. Но ако погледнем по-сериозно, ще видим, че има неща, които биха могли да повлияят на стабилността и единението на Ирак.
Първо, Конституцията трябва ясно и дефинитивно да обясни разделението между местната и централната администрация, между федералните и местните институции. Трябва да даде обяснение що е гражданство. Иракският основен закон като цяло не предлага такива обяснения. Не е ясно нито как ще се състои разделението на властите, нито пък що е иракска идентичност. Няма сведения за структурата на държавата и управлението, разпределението на земните блага и политическата ориентация на страната.
Второ, в момента Ирак има двукамерен парламент. Неговата структура, обаче, както и правата на депутатите, а също и критериите за представителност в горната камара, не са намерили място в Закона. Но не само че описването на тези важни властови елементи не е залегнало в конституцията (те са оставени за неопределеното бъдеще), ами и долната камара е надарена с правото да приема решения (закони), които засягат компетенциите на горната камара (гл. 63 от Конституцията). Можем да предположим, че парламентът ще работи в условията на слабо законодателство и практически ще изпълнява функциите на еднокамерно събрание. Как тогава властта на центъра ще бъде балансирана и контролирана без наличието на горна камара, която от своя страна да има правото на вето по въпроси, засягащи регионите - отговорът на този въпрос остава в сферата на мистериите.
Трето, Конституцията постановява създаването на ВФС. Член 90 казва, че Съдът се радва на административна и финансова независимост и се състои от юристи и експерти по ислямско право. С мнозинство от 2/3 Народното събрание ще определя колко ислямски и колко светски съдии ще заседават в състава на Съда (чл. 90.2). Освен това, той е компетентен в редица въпроси от сферата на религията и светската власт. Не е трудно да си представим как Съдът ще бъде заплетен в различни спорове - правата на жените, въобще демократичните права, и няма да изпълнява функциите си на коректив между централната и местната власт.
Четвърто, Конституцията постановява, че петролът е националното богатство на Ирак (чл. 109). Управлението на запасите и експлоатацията им са дело на федералното правителство. За целта е създадена комисия (чл. 104). Да предположим обаче, че в тази комисия преобладават шиитите. Никоя от останалите общности няма да признае решенията й за законни. Следователно, разпределението на приходите и добивът на петрол ще се превърнат в повод за конфликт между различните политически фракции в страната.
Пето, разделението между федералната и местната власт би трябвало да е повече от очевидно по отношение на данъчната и енергийната политика и митническите задължения. Липсата на сътрудничество и съгласуваност ще струва твърде скъпо на Ирак.
Ирак е на път да установи териториален федерализъм, който ще задълбочи хомогенността в регионите и хетерогенността между тях. Туркменистан и Узбекистан, някога лишени от държавна традиция територии и поради това през съветската епоха защитавани от външни врагове като част от СССР, след неговия разпад се превърнаха в монолитни държави на картата на Централна Азия. Такова може да е развитието и на иракската територия, където кюрдите и шиитите придобиват все по-голяма самостоятелност. Следвайки тази линия, Ирак няма да укрепи своето единство в бъдеще. За сметка на националната солидарност, обаче, ще се усилят сектантските настроения. Кюрдите вече започнаха да говорят за отслабване на държавния съюз с цел приближаване към конфедерация.
Сунитите, от своя страна, настояват за единна държавна структура със силен център. Твърде спорно е дали изобщо е възможно да се постигне създаване на федерална и демократична иракска идентичност.
Новата иракска конституция изглежда сериозна стъпка в полза на подобна идентичност, но налице са твърде много грешки и пропуски. Успехът й зависи от поведението на иракската политическа система и нейните институции, а също така и от международното влияние.
Разбира се, и от чистия късмет.

http://www.bitterlemons-international.org
01.11.2005 г.


Проф. Ерсин Калайджиоглу,
президент на Университета Ишик, Истанбул
Превод Мирослав Зафиров