Стефан Савов събра приятели и колеги
На 17 декември т. г. в Сатиричния театър се събраха приятели и колеги на сценографа Стефан Савов (12.5.1924 - 19.12.2004), за да отбележат годишнината от смъртта му. Фоайето на театъра беше пълно с хора, които бяха работили с него или просто ценят несъмнения принос на художника в развитието на българския театър и особено на Сатиричния, където той работи от 1965 до 1992 г. Припомни се юбилея на Стефан Савов през 1999 г., когато се отбеляза неговата половинвековна творческа дейност. Директорът на Сатиричния театър Рашко Младенов произнесе кратко слово, Вели Чаушев прочете словото на Станислав Стратиев, публикувано в юбилейното издание от 1999 г., Марин Янев пък прочете писмото, с което преди 6 години Младен Киселов се обръща чрез предаването "Ах, тези муцуни!" към художника (публикуваме с незначителни съкращения това писмо). Беше показано и самото предаване на БНТ, в което гост на Екатерина Генова е Стефан Савов. Съпругата му Дора Стаева не допусна мъката по човека, който вече не е между нас, да надделее над вдъхващата кураж и бодрост мисъл, че такива талантливи и увлечени в мисията си хора са възможни и само до преди година поне, сме могли да ги срещнем по улиците. Има ли смисъл да добавям, че всички присъстващи ще го помнят завинаги.
Преди години пътувахме за Ловеч със Стефан Савов и Константин Илиев. Беше невероятно! Като наближихме, Коста започна да ни показва едно или друго място, свързвайки ги с последния маршрут на Васил Левски, с личните си детски или юношески спомени. Стефан слушаше с интерес, но успя да навърже и свой, успореден разказ: "Тук съм бил на риба... И тук съм бил... Ей там, зад хълма, има едни вирове, ако знаете каква риба има там... Колко е хубаво, тук трябва да дойда, сигурно има риба..." и т. н.
Сега сигурно е сред прекрасния макет на Рая, край някой небесен поток и така, метнал въдиците, се усмихва щастливо и ни гледа...

Н. В.


"... Затварям очи и се връщам четвърт век назад... Запозна ни учителят ми Методи Андонов. Помня, че ми каза: "Да знаеш, Стефан е голям работник! Голям работник!" Бях млад режисьор в Младежкия театър, мечтаех да поставя Чеховата "Чайка". Исках да я направя остро, конфликтно, като висока трагедия. Мислех си, че само Стефан, с неговата изразителност и мощ, трябва да направи сценографията. Никой друг. Не бях работил с него преди това, знаех само славата и декорите му. И думите на Методи: "Голям работник!" Престраших се, позвъних му, той веднага ме покани в ателието си в Сатирата. Много прекрасни часове, месеци и години след това прекарах в работа седнал до Стефан в това ателие. Доста представления направихме заедно и в Сатирата и на други места, много дълбоки незабравими спомени е оставил в мен съвместния ни творчески живот: "Чайка", "Сако от велур", "И най-мъдрият си е малко прост", "Кошници", "Рейс", "Биволът", "Процесът против богомилите"... Заедно пътувахме из световете на Чехов, Йордан Радичков, Иван Радоев, Станислав Стратиев, Стефан Цанев... Заедно търсехме да изразим на сцената Театъра с главна буква, скрит зад думите на поета...
Но най-силни са впечатленията ми от човека и приятеля Стефан Савов. Той е нещо уникално. Като го погледнеш бегло и не го познаваш, той ще ти се стори някакъв затворен, мълчалив, отвеян тип. Но достатъчно е да заговориш с него за театър или риболов и като че ли чудо някакво става пред очите ти! Някаква страхотна енергия започва да се излъчва от Стефан, очите му светват, цялото му безкрайно тяло започва да се вие и трепери, краката му се преплитат по абсолютно невероятен начин и стават като една дълга тънка плитка и те хваща просто страх, че тия крака никога няма да могат да бъдат разплетени обратно... Какво чудесно усещане е да гледаш Стефан, обхванат от въодушевление! Той просто става друг, необикновен човек... Две са чудодейните страсти на тоя наш прекрасен Свети Стефан - Театърът на сцената и Рибата в реката! Ако не вярвате, питайте го сега, в момента, нещо за театър или риболов, каквото и да е, без значение - само да е за театър или риболов - и ще видите какво ще стане, как ще пламне това 75-годишно момче, което така и никога няма да порасне! Никога! Момчетата като Стефан Савов не порастват големи, не стават сериозни и тежки мъже, не се превръщат във възрастни хора. Те са родени млади и цял живот просто си стоят млади. Може би небето ни ги праща от време на време, за да имаме с кого да се сравняваме и по кого да се подравняваме, когато усетим, че започват да ни натежават мислите и годинките...
Сега бих искал да се обърна директно към Стефан...
Мили мой далечен приятелю! Стефане!
Как лети времето, а?! Но както и да лети, то нищо не може да промени - аз те обичам и уважавам най-дълбоко както винаги, както когато двамата построихме малкия дървен театър на Треплев в "Чайка" и го разрушихме до основи на финала, както когато вдигнахме от пода леглото на Глумов в "Мъдрия" и го засилихме да лети над сцената, или когато завъртяхме жестокия лабиринт на вратите на властта в "Сакото", или както когато затрупахме с тъжен боклук живота на професора в "Бивола"...
Да си жив и здрав още много, много години, Художнико! Ти ми даде незабравими моменти на творческа радост и човешка топлота. Ти си един от учителите ми по театър, който е винаги с мен - навсякъде по света! Прегръщам те от цялото си сърце!
До скоро виждане!


Младен (Киселов)