Бяла поезия

Не, не защото наближава Коледа искам да напиша за "Бяла приказка"! (За мен поне Коледата е от онези неща, които нищо не могат да променят в живота ни, но които дават на дните ни празничен смисъл...)
Просто спектакли като този възвръщат вярата ни, че е възможно тъжната красота на тази необикновена приказка да ни изпълва целите, да ни владее дни наред, през нейните "очи" да гледаме на света - не така бял и чист, но все пак поносим и достатъчно завладяващ...
Вече повече от четвърт век децата ни (вече и внучетата ни) слушат приказките на Валери Петров, мнозина ги знаят наизуст (по време на спектакъла децата рецитираха стихотворението на Метеоролога едновременно с актьорите!). Майките са по-красиви и млади, бащите - по-добри и отстъпчиви, бабите - с развеселени очи, когато слушат приказката, седнали до децата си. А децата, ах, децата! Когато се вдига бялата завеса и се вижда бялото вълшебство на декора на Майя Петрова, в салона - и на двете представления, които гледах - се чува едно сдържано "А-а-а..." След подобно почудено вълнение детските души са открехнати за прекрасното и доброто.
"Малко е тъжна", казва след спектакъла едно дете, но това е просветляваща тъга. По-възрастните я наричат болка. Вълшебството е в това, че болката е силна, но някак преодолима (нали е приказка!), ние се куражеем: "Не боли, не боли...", но искаме да вярваме, че "преболява, нали?".
Този спектакъл трябва да се играе нежно, ласкаво, с много любов. Така го играят и актьорите. Те носят своите кукли така внимателно, както майка носи своето детенце. Ръцете им са ласкави, очите - пълни с разбиране и малко тъга. Здравко Димитров (Метеорологът) играе сдържано, точно, с желание да надникне отвъд горчивините на живота, самоиронично и артистично. С много любов са проследени перипетиите на котешкото "предателство", внезапната самота на Еленчето, детския героизъм на Ванчо... Дори Умората "сладко приспиваща, бавно убиваща волята в хората" е красива, населяваща белия свят с небесни звуци.
Прекрасен спектакъл на неостаряващия побелял вълшебник Атанас Илков...

Никола Вандов

Бяла приказка от Валери Петров. Сценична редакция и постановка Атанас Илков. Режисура Елза Лалева. Сценография и кукли Майя Петрова. Музика Петър Ступел. В ролите: Ванчо - Нелла Хаджиева, Метеорологът - Здравко Димитров, Котето - Мими Йорданова, Еленчето - Румелия Знаменова, Лисичето - Цветослава Симеонова, Мечето - Анелия Ничева, Сврачето - Мира Калинкова, Умората - Елза Лалева. Столичен куклен театър. Премиера - 16 декември 2005 г.