Ню Йорк на Уитман и Кънингам
Ню Йорк е добро място за търсачите на литературни радости. Представата ми за този град е създавана в продължение на десетилетия от Дороти Паркър, Труман Капоти, Селинджър, но определено Майкъл Кънингам в последните години затвърди усещането ми, че трябва на всяка цена да почувствам атмосферата на това магично място.
Разбира се, отдадох почит на "Мис Паркър и порочният кръг" край хотел Algonquin на 44 улица, купих си писмата на Труман Капоти (гледах и филма "Капоти" - не ми хареса), изрично се помотах из Сентръл парк, отбелязвайки, че в любимия ми разказ на Селинджър - "Човека, които се смее", има голям реализъм...
И в "Часовете", и в "Дом на края на света" на Кънингам Ню Йорк не е просто декор, а властно присъствие. В никакъв случай не е само "Ню Йорк. Краят на двадесети век" (цитатите от "Часовете" са от изданието на Intense, 2004, превод - Иглика Василева.), а е любовно обяснение и определени пространства са личен избор и страст... Героинята Клариса от "Часовете" точно на Уошингтън Скуеър си мисли: "Градската тълпа и вечното движение, заплетеният лабиринт и нестихващият живот - именно те я разнежват, докарват я до умиление."
Последният роман на Кънингам "Дни образци" също има силна връзка с града. Оказа се, че носителят на Пулицър е избрал така да чества юбилея на един велик нюйоркчанини и без съмнение най-големия поет на Америка - Уолт Уитман.
Признавам си, не знаех, че тази година се навършват 150 години от издаването на "Стръкчета трева", но когато стигнах до Централната обществена библиотека на Пето Авеню и 42 улица, бях приятно изненадана от изложба, подредена с много вкус и любов.
Бившият учител от Лонг Айлънд е на 36 години, когато издава стихосбирката, чиято съдба е да бъде една от най-обичаните американски книги. На първото издание от 1855 има гравюра на млад мъж, излъчващ сила и самоувереност, загърбил бруклинското си битие на автор на сантиментални романи и прекрачил в поезията.
Разбира се, на изложбата има много дагеротипи, които поддържат по-популярната за нас представа за Уитман като достолепен белокос и белобрад старец със спокоен светъл поглед. Поетът непрекъснато преправя "Стръкчета трева" и до смъртта му през 1892 година има 9 версии в 10 издания. Несъмнено най-интересният документ на изложбата беше ръкописът, носен от Уитман по време на Гражданската война. Изненада ме големият формат на стихосбирката "Стръкчета трева", но като се замислих, на поезията на Уитман, той най-много й подхожда.
Изложбата, която продължава до януари 2006, е апология на голям национален поет, съпроводена от изящно издание на изследвания за него и множество прояви от рода на изложбите "Американските индианци от времето на Уитман", "Вестниците от XIX век", "Художници - съвременници на Уитман" и т.н.
В този контекст книгата на Майкъл Кънингам "Дни образци" наистина е особена почит към Уитман и интригуваща гледна точка към творчеството на поета-визионер. Една от героините в този роман се опитва да проумее поезията на Уитман в разговор с преподавателка от Нюйоркския университет и пита:
"- Възможно ли е "Стръкчета трева" да се изтълкува като, да речем, наш национален химн?" В отговора до голяма степен се крие ключът, предпочетен от Кънингам: "- О, няма да повярвате какви тълкувания съм чувала. Но истината е, че Уитман е бил човек екстатичен. Нещо като дервиш. А не смятате ли, че патриотизмът по-скоро внушава точно определени представи за доброто срещу злото. Докато Уитман просто е обичал всичко съществуващо."
Вечността на поезията на Уитман, вечността на Ню Йорк е завладяващо представена в "Дни образци". Минало, настояще, бъдеще, истински вечен град. Сякаш авторът подхваща темата още в "Часовете": "Всеки знае историята на Манхатън като пустееща земя, закупена срещу наниз от шарени мъниста, и въпреки това човек просто не може да повярва, всеки е напълно убеден, че това винаги си е било град и вземеш ли да копаеш, непременно ще попаднеш на развалините на друг, по-стар град и после на друг - още по-стар и на трети и така нататък."
Харесва ми смелостта на Кънингам да погледне в третата част на романа "Дни образци" далеч напред във времето със сигурността, че много от човешките представи ще се променят, но не и любимите места в Сентръл парк, на Юниън скуеър...
Именно в книжарницата "Барнс енд Ноубъл" на Юниън скуер престоях доста часове. Книгите на Кънингам там са поставени на лично място, видях колко добре се продават те. Не мога да се сдържа да отбележа, че там съзрях и "Естествен роман" на Георги Господинов в превод на Зорница Христова на лавиците с най-интересни съвременни чужди автори.
В Сейнт Джон Дивайн, най-голямата катедрала в Ню Йорк открих паметни плочи на големите американски писатели. Естествено, на видно място сред тях е човекът, написал: "Живота необхватен, в който мощ и страст пулсират, тъй радостен, по чудните закони сътворен, за действия свободни, Модерния човек възпявам." (Цитат от "Себе си възпявам" в превод Георги Славов, издание на "Народна култура", 1965).
Кой знае, може би след време и името на Кънингам, също възпяващ модерния човек, ще бъде там - сред Уила Кадър, Къмингс, Фицджералд.... Възхитих се на идеята - в храма да има специално място за хората на думите. Този град е щедър към писателите. И те към него.

Гергана Рачева

Бел.ред. Романът "Дни образци" ще излезе на български в началото на 2006 год. Преводът е дело на Иглика Василева.