Трима в Брамс и Шостакович

Музика за клавирно трио от Брамс и Шостакович представиха на концерта си в камерна зала "България" (15 декември) Даниела Дикова, Галина Койчева и Джефри Дийн. Опус 8 на Йоханес Брамс е първата негова публикувана камерна композиция - с препоръката на Клара Шуман издателство "Брайткопф и Хертел" поема риска да публикува творбата на 21-годишния. 30 години по-късно, когато "Зимрок" изкупува от "Брайткопф и Хертел" всички публикувани композиции на Брамс, следва преработка на триото от композитора, която самият той определя като ново написване. След което новата версия тръгва в концертно изпълнение (авторът е на пианото) в Будапеща, Виена, Кьолн и Франкфурт на Майн.
Не точно такава ще бъде съдбата на стилната тежка програма на новосъбрания камерен състав, която слушах с удоволствие и с мъка. В зенита на своята музикална кариера трима важни изпълнители в родното ни концертно пространство изпипват две знакови творби за клавирно трио и засега съвсем сигурно ги изсвирват... веднъж.
Най-много те самите да уредят някое фестивално участие. Ако структурите на концертната ни организация не бяха изцяло унищожени, сега зажаднелите за жива музика жители на поне 6-7 града в България биха се радвали на една рядка възможност. Да, тогава нямаше и да е толкова рядка. Питам се: колко трябва човек да си обича работата и да е "луд за връзване", за да прекарва часове наред в търсене на интерпретаторски правди, които не е сигурен, че ще покаже изцяло и както трябва в еднократната участ на своята концертна реалност. Това в страната, в която древната култура е сигурен факт, но не толкова сигурен е съвременната, модерна култура, се случи на едни музиканти поради други музиканти. Тъй като броят е Рождествен и изисква християнско смирение, сега няма да продължавам, но си мисля, че тъкмо инструменталисти като Дикова, Дийн и Койчева заслужават по-добър хал, защото не са много подобните им по талант и професионални качества. С ясна линия и глъбинен обемен, целенасочен звук прозвуча ранната композиция на Брамс; с едно очевидно удоволствие от моментните "разкрития" в музикалната тъкан, в която клавирността събира органично в себе си високия и ниския регистър на цигулката и виолончелото, за да ги обедини в процеса. Нещо, което Даниела Дикова реализира максимално - една пианистка с великолепен слух в трансформациите на звука. И ако в Брамсовата творба някак се усещаше известно стъписване от първото публично изсвирване (вероятно от естественото максималистично желание за показване на всичко открито вътре - синдромът на единственото изпълнение), то трагичното в шедьовъра на Шостакович, опус 67, бе разкрито в потресаващата плоскост на привидно изравнените тембри и звучности, без патетика и излишни жестикулации, с много чиста линия; с ярки внушения и една органика, която обсеби залата. Музиката ни стигна тъкмо такава, каквато я е искал авторът й - оголена, нажежена до бяло, пронизваща...

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо