Иван Дуриданов
(1920 - 2005)

На 6. ХII. 2005 г. внезапно и нелепо се отиде академик Иван Дуриданов. Ученият, продължил делото на българските лингвисти с европейска значимост като Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Владимир Георгиев, Любомир Андрейчин.
Иван Дуриданов е роден на 22. 02. 1920 г. в с. Комщица, Царибродско, днес Годечко. 1938 г. завършва Мъжката гимназия в гр. Лом, където вече е с подчертани интереси - литература и немски език. Там в ученическото издание той публикува и първите си стихотворения "Калина и змей", "Есенен мотив", "Вечерна песен".Същата година записва славянска филология и втора специалност класическа филология в Софийския университет. Завършва университета през 1943 г. с дипломна работа "Значение и употреба на предлозите в старобългарски език". Същата година е назначен за асистент в Службата на български речник при БАН. От 1951 г. е асистент по общо езикознание в Софийския университет. През 1952 г. публикува първата си монография "Местните имена от Ломско". През 1956 г. се хабилитира с научното звание доцент. През 1958 г. излиза монографията му "Топонимията на Първомайска околия", а през 1959 заедно с Владимир Георгиев - издават учебника "Езикознание", който претърпява четири издания и по който се обучават десетина поколения студенти. От 1962 г. е професор по общо езикознание в Софийския университет. Иван Дуриданов става съосновател и на Великотърновския университет през 1963 г. От 1970 до 1072 и от 1976 до 1978 е декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. В този период там работят големите български учени: Владимир Георгиев, Емил Георгиев, Петър Динеков, Кирил Мирчев, Иван Леков, Любомир Андрейчин. През 1976 г. получава научната степен доктор на филологическите науки с капиталния си труд "Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор", издаден на немски език през 1975 г. През 1978 превежда от немски и издава труда на големия български езиковед Стефан Младенов "История на българския език". През 1981 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1983-1989 г. е заместник директор на Института за български език при БАН. 1986 - 2005 г. е главен редактор на сп. "Балканско езикознание", в което публикуват свои статии слависти и балканисти от цял свят. От 1989 г. е председател на Националния съвет по българска ономастика. През 1995 г. е избран за академик. Голям принос в българското езикознание имат и трудовете му: "Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм", 1956; "Thrakisch-Dakisch studien, I teil, Die Thrakisch und Dakisch-Baltischen Sprachbeziehungen" 1969; "Езикът на траките", 1976 както и огромният брой научни статии (над 400). Като професор в българските университети чете лекции по: Увод в езикознанието, Увод в индоевропейското езикознание, Общо езикознание, Език и култура на индоевропейците.
Почти няма дял в българското езикознание, в който акад. Иван Дуриданов да няма приносен труд - история на българския език, старобългарски език, праславянски език, балканско езикознание, палеобалканистика, балто-славянски проблеми, индоевропейско езикознание, тюркско-славянски езикови контакти, общо езикознание, етомология и ономастика.
Незавършен остана неговият авторски еднотомен "Етимологичен речник на българския език", както и трудa "Заселението на славяните в българските земи Мизия, Тракия и Македония по данни на топонимията".
Поклон пред паметта му.


Мария Китанова