Началото на месец декември. Годината - 2005.
В СГХГ са подредени черно-белите рисунки на художника Милко Павлов. На пръв поглед информация, съвсем обикновена и с нищо необичайна. Само нехарактерният рекламен афиш пред вратите на галерията учудва и буди недоумението на преминаващите. А тези, които решават да пристъпят прага на изложбеното пространство, се пренасят в реално-нереалната действителност на 2056 година, когато СГХГ отбелязва 100-годишнината на Милко Павлов с графични рисунки, правени от художника в периода 2012-2030. Това е фантастично-футуристичният свят на художника, примамващ и увличащ зрителя във вихъра на едно пътуване. Пътуване във времето или по-скоро, пътуване във времената - в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Художникът прави пореден опит за разминавания в реално време. Понятието време предизвиква съзнанието на Милко Павлов със своята неопределена природа. Вълнува го отношението настояще-бъдеще и той решава да провокира зрителя с една изложба от голямоформатни графични рисунки, направени в периода 2012-2030 година.
Провокацията, а може би манипулацията, на която художникът подлага посетителя в изложбеното пространство, е тотална, когато той проумява, че се разминава с времето. А то - времето, се намира в ситуация на нереално бъдеще.
Изправен пред картините в залата, зрителят гледа образи от нереално минало, а в съзнанието си открива великолепна фантастичност и абстрактна образност. Въздействието на рисунките върху посетителя се усилва още повече от избраната графична техника - фротаж върху хартия голям формат. Контактът и отношенията между големите рисунки и субекта-зрител в изложбеното пространство се осъществява непринудено и естествено, когато образите се възприемат отдалече. В близост до рисунъчната повърхност обаче, зрителят губи ориентация, образът се замъглява и оставя впечатление за проникване или потапяне в друго времево пространство. Чрез опозициите бяло-черно и светло-тъмно, постигнати чрез издрасквания и избелване с гума, художникът е изтръгнал от дълбините на образната повърхност една изящна и неповторима пластичност, излъчваща различни емоционални състояния - динамика, напрежение, борба за надмощие или пък тишина и покой. От една страна, тази пластична образност буди у нас мисли и значения, а от друга ни въвлича във философските размишления относно реалност-нереалност, земно-космично, ментално-материално.
Когато разглеждането на така предложената ни нестандартна и безспорно оригинална експозиция от фрагменти, принадлежащи на "бъдещето", завърши и в съзнанието ни са се натрупали може би повече въпроси, отколкото отговори, се питаме: трябва ли да се търсят на всяка цена обяснения или решения за понятия или фактори като времето?
Самият Милко Павлов не търси и не дава обяснения на всяка цена и отговори на необяснимото и неизвестното. Художникът само повдига завесата пред непознатото и непонятното, оставяйки всеки един от нас, със силата на въображението, емоционалната и интелектуалната си нагласа, да достигне до собствената си истина.

Анжела Данева