Моцартовата година
и митът Моцарт
Когато през 1766 г. десетгодишният Моцарт се завръща със семейството си от първото турне, което го води от Лондон и Париж през цяла Германия, баща му Леополд Моцарт преброява в семейната каса 16.500 гулдена, петдесет пъти повече от собствената му годишна заплата. Нищо чудно, че едва след няколко месеца Леополд Моцарт пак изпраща Волфганг на едно от многобройните пътувания, които определят детството му и осигуряват на семейството му един луксозен живот. През 2006 г., 250 години след рождението на Моцарт, предстои тоталното му превръщане в пазарна марка - моцартовата година, наречена от медиитe още отсега "най-големият купон за рожден ден на всички времена".

150 милиона евро е отделила Австрия за събитието. При това Моцартовата година вече започна на 18 ноември 2005 г., за да не се изпусне и тазгодишният коледен период. В магазините се продават над 300 нови продукти с името на Моцарт и разкрасения му портрет, от Моцартово кисело мляко до Моцартов салам с шамфъстък и мускатов орех. В хотелите в Залцбург и Виена човек може да си запази стая "Папагено", в кметството да поръча "Сватба на Фигаро". Директорът на австрийската държавна рекламна агенция "Остерайх Вербунг" Артур Оберашер очаква оборот от 50 милиарда щатски долара, а хотелите във Виена и Залцбург са се подготвили за покачване на нощувките с 500.000.
Обширна е и културната програма за 2006 г. На 27 януари в 20.00 ч., рождения ден и час на Моцарт, в Залцбург ще бият всички църковни камбани. Известният фестивал "Залцбургер Фестшпиле" ще се състои само от творби на Моцарт и ще постави всичките му двайсет и две опери, включително и съвсем непознати като "Гъската от Кайро". Когато Моцарт умира, смъртта му е обявена в местен вестник с едва единайсет реда, а впоследствие въобще вече не се споменава. Докато в Прага, Берлин и Милано се провеждат траурни празненства, Залцбург игнорира смъртта на своя опърничав син. Прекалено тежки са отношенията между него и града. Моцарт много пъти се кани да напусне работодателя си, епископ граф Йероним Колоредо, при когото е назначен като концертмайстор на придворната капела, защото той не му разрешава да изнася концерти другаде и отказва да му даде отпуск за турнета. На 8 юни 1781 г. Моцарт с гръм и трясък напуска Колоредо, инцидентът е придружен с ритник от страна на придворен на епископа. Моцарт пише в писмо на баща си: "Не мога да понасям езика на хората тук и техния начин на живот. Залцбург не е място за таланта ми. Знаете колко ми е омразен този град. Излишно е да Ви казвам, че много малко държа на Залцбург, а на епископа въобще не".
Не по-малки са подготовките и на Виена за отпразнуване на годишнината. Моцарт е прекарал тук важни години - от 1781 до 1791 и е написал основните си творби. За да отбележи с чест този факт, на Виена й са предоставени 29 милиона евро. Специално бе основано дружество "Моцарт 2006", което да координира програмата от 36 оперни творби, 260 концерта, 99 изложби, 55 панаира, 10 конгреса и 120 проекта за деца и юноши. Моцарт и без това присъства силно в австрийската столица; опасението на много хора е, че по време на юбилейната година ще настъпи пренасищане от него, е оправдано. Не случайно на състоялата се преди няколко дни пресконференция шефът на "Моцарт 2006" и бивш градски съветник, Петер Марбо, се опита да успокои журналистите: "Събитието няма да нападне хората като уличен грабител, да вика високо Амадеус и да очаква всеки отсега нататък да слуша само Моцарт". Но само на Моцартовия рожден ден, който ще се празнува три дни, ще има 100 мероприятия. По време на Виенския маратон през май отвсякъде ще се чуват сонети и серенади. Всяка неделя във виенска църква ще се свири моцартова меса, а струнни квартети ще гастролират всекидневно в старчески домове, в метрото, по пешеходните зони и в затвори. Поръчани са монументални музикални творби - от композираната колективно опера с гротескното название "Viva Mozart!" до "I hate Mozart" на Бернхард Ланг. В театър "Шаушпилхаус" през септември ще се постави "Отвличане от сарая" със специално поканен за това турски оркестър, а Питър Селарс ще допише наново "Реквиема" и ще го интерпретира с танци. Може би най-свежият подход към темата е този на детския музей "ZOOM". Изложбата "Волфганг Амаде" дава на децата възможност да изпробват музикални инструменти и сценични ефекти като гръм и дъжд и предлага отговори на съвсем основателните въпроси: "Какво е написал Моцарт, когато е бил на шест години като мен?" и "Защо Моцарт не е ходил на училище?".
Собствен проект е откриването на новата къща "Моцартхаус Виена", бившия "Дом на Фигаро". Във Виена Моцарт сменя тринайсет квартири, мести се средно през шест месеца и никъде не се задържа повече от две години. Единствената запазена до днес Моцартова къща е тази на Домгасе № 5, зад градската катедрала "Св. Стефан". В нея Моцарт живее до средата на 1791г., преди да се премести на Рауенщайнгасе, където умира. Досега за музей служеха двата етажа, обитавани от Моцарт и семейството му. Сега бяха реставрирани и шестте етажа, през януари сградата ще бъде тържествено открита. В магазина на партера ще се продават и новите музикални и литературни издания. Съществуват общо около 20 000 публикации за Моцарт, над 200 от тях написани само през изминалата година. Повечето не засягат онова, което прави Моцарт уникален - музиката му, а се занимават с битието му, с хранителните му навици, с отношенията в семейството и фасциниращия му характер. Изборът се допълва от куп нови компактдискове, от колекцията "Mozart Discovery" на EMI, която се продава с Моцартови бонбони, до комплекта "Best of" на Sony BMG.
"Моцарт е най-добре продаваният композитор на света", казва Мартин Кинцл от Universal Classics. През 1991 г., когато се честват 200 години от смъртта на Моцарт, композициите му достигат 25 процента от оборота на Philips - в юбилейната година на раждането му няма причина това да не се повтори. Превръщането в пари на творбите на Моцарт и на неговия нееднозначен живот не е феномен само на нашето време. Митологизирането на Моцарт започва скоро след неговата смърт и се дължи до голяма степен на съпругата му Констанце Вебер. Според биографа Мейнард Соломон Констанце има полза от това - "много скоро след смъртта му в качеството си на вдовица тя започва да получава значителни суми". Констанце заличава от писмата на Моцарт неблагоприятни за нея пасажи, претендира пред съд, че нейната интерпретация на живота на мъжа й е единствено вярната, а когато сестрата на Моцарт написва негова биография, Констанце изкупува целия тираж и го унищожава.
Констанце е тази, която пуска версията за отравянето, като преразказва едни от последните думи на Моцарт, изречени по време на разходка из Пратера: "Сигурен съм, че са ми дали отрова". Берлински вестник разпространява версията, като се позовава на симптомите на болестта му. Главният обвиняем е композиторът Антонио Салиери, за когото се твърди, че е негов конкурент; други източници, включително и самият Моцарт, го смятат за негов покровител: "Той [Салиери] слушаше внимателно от началото до края, нямаше място, което да не предизвика у него възклицание "браво" или "красиво" (Моцарт след посещение на "Вълшебната флейта" на 14 октомври 1791г.). Самият Салиери допринася за тази версия, като през 1823 г., бидейки вече в душевно разстройство, твърди, че е отровил Моцарт.
Подозрението пада също така и върху ученика на Моцарт, Франц Зюсмайр, близък приятел на Констанце, дописал "Реквиема", и върху "братята" на Моцарт от франкмасонската ложа, които уж не му прощават, че е издал франкмасонски ритуали във "Вълшебната флейта". В спекулациите около т.нар. убийство попада и загадъчният пратеник, който поръчва на Моцарт Реквиема и в който Моцарт, поне според филмографията, вижда вестителя на своята смърт. Впоследствие се оказва, че това е пратеник на граф Валзег-Щупах, който обичал да си присвоява чужди творби. Реквиема Валзег-Щупах е поръчал за покойната си жена и искал да го представи като собствено произведение; това е причината да държи да остане инкогнито.
В диагнозата на домашния лекар на Моцарт, д-р Томас Клосет, и на повикания също така д-р Матиас фон Салаба, за причина за смъртта са посочени "ревматична температура" и "сърдечна недостатъчност". Във времето на Моцарт не е било известно, че появата на ревматична температура в детството води до сърдечен порок, ако болестта не се излекува. Три или четири такива пристъпа в детството на Моцарт са документирани от баща му Леополд; те със сигурност не са били лекувани адекватно. През онези години Моцарт непрекъснато пътува. От 1763 до 1766 г. бащата организира стотици концерти в 88 европейски града. Някои от тях са пред аристократична публика и при добри условия, макар седемгодишното дете да е карано да свири с вързани очи и да записва партитури след еднократно изслушване. Така в Рим Моцарт записва изключително сложната партитура на "Мизерере" от Грегорио Алегри, държана дотогава в тайна от страна на Ватикана. Други обществени появи са по-малко блестящи. В Лондон бащата взима под наем задна стая на кръчма, където Волфганг и сестра му "свирят всеки ден от 12 до 3 часа". Следват трите италиански пътувания от 1769 до 1772г., по време на които Моцарт се разболява от тиф и от едра шарка. Модерната наука за Моцарт счита, че именно болестите на Моцарт, на които не е обърнато внимание, уморителните пътувания и непрекъснатият стрес довеждат впоследствие до ранната му смърт.
В тези години е заложен и детинският имидж на Моцарт. В биографията "Моцарт. Един живот" Мейнард Соломон пише: "Тогава образът на детето Моцарт завинаги се запечата в паметта на западната цивилизация". Когато през 1778 г. Моцарт напразно кандидатства за длъжността концертмайстор в Париж, той пише: "Французите все още мислят, че съм на седем години". По онова време Моцарт вече е написал няколко опери и петте си концерта за цигулка. Същото се случва и когато се явява за учител на децата на австрийския император Леополд II. Макар и да има на моменти триумфални успехи, Моцарт цял живот среща трудности да намери солидна работа. За несериозния му имидж вероятно допринася както репутацията му на прахосник на пари, така и неговото често променящо се настроение. Днес е известно, че Моцарт е страдал от биполярно афективно разстройство в слаба форма, което е водело до неприятните за обществото избухвания. Че светът няма да е в състояние да го приеме такъв, какъвто е, е допускал и самият Моцарт. В писмо до Констанце той пише: "Мисля, че дотук написах доста глупави неща - за света. За нас, които така искрено се обичаме, те със сигурност не са глупави."
Един основен мит е изграден и около обстоятелствата на неговото погребение. Филмите ни представят пътя на Моцарт към последния му пристан чрез следната картина: нощ, тесни виенски улици, вали сняг, който прераства в буря. Малкото хора, дошли да изпроводят бедняшкия ковчег, се отказват един след друг и се връщат назад; Моцарт е погребан с други покойници в анонимен гроб. Моцарт наистина е сложен в гроб заедно с пет или шест непознати на гробищата Санкт Маркс и на мястото не е поставен нито кръст, нито надгробна плоча с имената. Този факт по-късно пречи да се определи точното място, където лежи композиторът. През 1855 г. то е определено приблизително, и през1859 г. виенският кмет нарежда тленните останки да се преместят на Централните гробища и да се построи паметник. На освободилото се място гробар по собствена инициатива поставя паметна плоча, така че във Виена има два "гроба" на Моцарт, към които се точат потоци туристи.
Нощното погребение отговаря на тогавашните императорски изисквания това да става след настъпване на тъмнината. Новият австрийски император Йозеф II с указ е забранил пищни погребения и култ около смъртта. Колегата на Моцарт обаче, Кристоф Вилибалд Глук, е погребан в собствен гроб с плоча. Обикновено причината за това се търси в бедността на Моцарт. Всъщност, от ранното си детство до края на живота си Моцарт печели значителни суми. Годишните му доходи достигат до 10 000 гулдена, което в наше време се равнява на около 125 000 евро. Моцарт периодично изпада в бедност, от една страна, защото поддържа висок стандарт на живот, просторни квартири в центъра на града с многобройна прислуга, а от друга - защото е пристрастен към популярната тогава във Виена игра на карти тарок и към билярда. Той непрекъснато прави дългове и след някоя нова опера пак забогатява. През декември 1791 г. е в поредна финансова криза, причинена и от влошаващото се здраве. Вероятно Констанце не е могла да финансира подобаващо погребение.
В катедралата "Св. Стефан", към която се числи Моцарт, преди погребението му е проведена служба, на която присъстват мъжките роднини от страна на Моцарт и композиторите Салиери и Албрехтсбергер. Не е известно кой от тях го е придружил до гроба. Във всеки случай, Констанце не е била - тя стъпва на гроба му едва след 17 години. Жителите на град Виена не са изпроводили любимеца си отвъд градските порти и това не може да бъде оправдано със снежна буря. В метеореологичните записки за 6 декември 1791г. пише: "Сутринта грееше слънце. Следобед излезе лек южен вятър, който в течение на деня се превърна в югозападен". Моцарт е погребан при прекрасно зимно време.

Виена

Леони Ходкевич


Моцартовата година в интернет:
http://www.wienmozart2006.at, http://www.mozart2006.at, http://www.salzburgfestival.at, http://www.newcrownedhope.org, http://info.wien.at, http://www.salzburgerland.com, http://www.mozarthausvienna.at, http://www.mozartways.com

Твърде много принадлежа на другите и твърде малко на себе си.
Волфганг Амадеус Моцарт