Non/fictio№7
Между 30 ноември и 4 декември т.г. компанията "ЕКСПО-ПАРК Выставочние проекты" с генерален директор Василий Бичков организира Седмия международен панаир на интелектуалната литература "non/fiction", удобно поместен на два етажа от Централния дом на художника в Москва. Форумът на умните книги, смятан в Русия за едно от най-важните събития на годината, още вечерта на откриването си беше проницателно представен от тв канал "Культура" като основна опасност за бюджета на московските интелектуалци. И не само... Менажиран от Людмила Фрост, non/fictio№7 се радваше на мащабна медийна подкрепа: главен информационен партньор - "Афиша"; главен интернет партньор - Яndex; генерални информационни спонсори - "Независимая газета" и Радио России. И с информационната поддръжка на Jalous (списание за 16-30 годишните жители на мегаполиса, които живеят утрешния ден), "Артхроника", "Афиша" (издание, посветено на всичко живо, приятно и интересно в културата), "Библио-Глобус" (издание на най-големия книжен търговски дом), "Библиотечное дело", "В мире науки", "Время новостей", "Время читатъ" (пъстро издание за рецензии, ориентирани към масовия потребител), газета.ru (руският интернет информационен лидер), "Исскуство", "Иностранная литература", "Книготорговая газета", "Книжник-review" (издание за анализи на украинския книжен пазар, където Русия се стреми да господства), "Книжное дело", "Книжное обозрение" (седмичник, изцяло посветен на книгите и издателския бизнес), "Книжный бизнес", "Критика" (месечен културологичен вестник), "Литературная газета" (твърде овехтяла), "Новое литературное обозрение", "Ностальгия" (списание на добрия вкус), "Руское исскуство", вестник "Труд"...
Благодарение на тези издания надали имаше образован човек в Москва, останал неосведомен за събитието на ул. "Крымский вал" 10 - факт, предопределил двете чинно чакащи на -4 градуса 70-метрови опашки (първата за билет от 70 рубли, "на черно" - 100; втората - за влизане след милиционерска проверка срещу терористи). Нова бавна опашка гълташе палтата и ушанките в гардероба - минута преди книжната бездна. И на трите опашки обаче чакаха хора от всички възрасти и с всякакви финансови възможности (за разлика от София, където по мои наблюдения най-незначителният дял от купувачите на книги са представителите на средната възраст на божем средната класа)... Казват, че над половината посетители на Панаира са посещавали и предишните негови издания, че с всяка година студентите нарастват.


Веднага се убедих, че А.С.Соколов, руският министър на културата и (sic!) масовите комуникации, е прав да заяви, че Панаирът е не само празник за любителите на книгата, но и място за сключване на делови контакти и договори (щом потърсех някой важен човек, той беше на "переговоры", но впоследствие задължително се отзоваваше - всичко това пак за разлика трудно снизхождащите към мен големи софийски акули). За комфорта на панаирните участници работеше и дружелюбната скромност на организаторите, според които само защото в Русия времето остава хладно, тя продължава да си крепи реномето на книжовна страна. И действително, всякакви книги се четат не само в уютния дом, но и в метрото. Според най-остроумното определение, което чух в Москва, руският читателски мит продължава да бъде жив по чисто транспортни причини: човек може да чете, докато пътува под града, но как въобще е възможно да чете, докато шофира?
Non/fiction вече е институция на руската културна сцена, но появата му преди 7 години е будила въпроси със статут на възражения - дали това е панаир, дали е изложба или самодостатъчен салон. Още повече, че в първото пробно издание участват ни повече, ни по-малко едва 28 издателства. Експертният му съвет методично е обвиняван от наблюдателите, че създава илюзията за творчески пикник на идеите, че нахалост екзалтира публиката с полета на проявяваната фантазия. Жанровата чистота на събитието е подлагана на най-големи съмнения: кои са издателите, изобретили търговския термин "интелектуална литература", ако не онези, които се боят, че публикуват в тираж 500 издания, дето никой не купува или ги купува само този, който ги е написал... В най-добрия случай, съскат нападките, т.нар. квалитетни издателства са безкористни просветители, единствена опора за първите издания на младите таланти.
Според мениджърката Людмила Фрост обаче този твърде особен Панаир е въпрос на самоотбрана. Той е и категоричен отговор на въпроса колко книжни панаира са нужни на Русия днес: преди 7 години малките издатели на хуманитарна книжнина протестират срещу Московския международен книжен панаир, защото техните издания незаслужено попадат в периферията на динамично развиващия се книжен пазар в Русия и потъват безследно между близо 3000-те участника. И понеже в необятното постсъветско пространство ножицата между висока и ниска култура продължава да бъде драстично разтворена, "ЕКПО ПАРК" се доверява на Александър Гаврилов, Александър Иванов, Ирина Прохорова, Наталия Перова и др., чиито имена до днес са гаранти за смисъла на non/fiction.
Тогава, както твърдят злите езици, съставеният от тях Експертен съвет е бил далеч по-взискателен, щракайки въпросната ножица, по-строго е подбирал кой издател с каква продукция може да участва. Злите езици добавят, че почистването на тематичните обори е било страшно - и издателствата, които освен за престиж, се трудят и за пари, дори са издевателствали над самите себе си в търсене на своя собствен non/fiction. (Представете си фейсконтрол на нашия софийски панаир, съпътстван с писъци "демокрацията е в опасност!"...) Nonfictio№7 разми и моите крехки граници между въображаемото и достоверното, излагайки, освен хуманитаристка книжнина, всякакви енциклопедии, делови справочници, албуми, дори романи. В началото обаче "нечистите" книги са били екзотика...
Да, събитието би могло да бъде назовано от масовия издател и неговия читател снобско. То обаче има благородно потекло - и, както всичко в Москва, е величествено и (само)иронично... И ужасно работно: всички обвинения в елитарност и арогантност могат да бъдат опровергани от културната програма на панаира, в която куртоазните премиери на нови издания липсваха в полза на болезнените публични семинари. Заради тях моето временно определение за non/fiction вече гласи следното: "бавна литература, която има достатъчно стратегически цели, за да не се интересува от скандали"... Качествената литература в Русия, както навсякъде, си има достатъчно специфични издателски, разпространителски и търговски проблеми, за да си губи времето в междуособици и маскиран PR. Но бившият "Голям брат" продължава да ме съблазнява с това, че дори свръхвисоките автори могат да бъдат популярни. Те, разбира се, не са издавани от издателските гиганти, като "Ексмо", "АСТ", "Олми" и др., които контролират големия и неповратлив Московски международен панаир. (За какво им е на тях да се месят в non/fiction, след като публиките им се разминават.) Ала чрез залога си върху елитните автори, малките и средните издателства веднага се превръщат в реалните играчи в полето на културния капитал. Това е и причината non/fiction, освен като форум на умните книги, общоприето да бъде смятан за форум, обърнат към смислените, към нормалните хора. Форум, а не голяма книжарница, не пл. "Славейков" с покрив... Прочее, на nonfictio№7 България въобще не бе представена, а единственото свързано с нас издание беше публикуваната от издателството на Филологическия факултет на МГУ българска граматика на Надежда Котова и Мирослав Янакиев.
Разбира се, най-любопитни са критиките, произхождащи от вътрешния кръг защитници на Панаира. Според Александър Иванов от митичното издателство "Ad marginem", панаирът вече се рутинизира и неговият празник трябва да се обновява, защото технологическите и други удобства разсейват усещането за чудото на културното развитие. Проблемът, че форумът вече има своята история и това го задъхва. Пред руската преса обаче докторът по философия съобщи, че, за щастие, много от издателите на хуманитарна книжнина още не са се превърнали в професионалисти - и заради това продължават съществуванието си странни издателства, публикуващи скромни, но важни академични проекти. И Александър Иванов, и издателите, с които имах възможността да говоря, симптоматично подчертаваха, че май-май не печатат нищо нарочно за Панаира (още една разлика със софийския). Не съм сигурен, че това важи за всичките 225 участници от 14 страни през 2005, защото етикетите "новинка" прерязваха много книги. Всякаква информация за въпросните "новинки" прерязваше на свой ред пространствата и понякога се смесваше в неразчленим шум. Предполагам обаче, че акустичният ужас имаше и друга основателна причина - да се "избие" цената от 175 долара на оборудван квадратен метър, която плащат издателите. И посетителите на Панаира действително купуваха книги. В началото умът ми нервно пресмяташе техните цени от рубли първо в долари, а оттам в левове; и всичко ми се струваше твърде скъпо. Но след като обходих след закриването на Панаира прочутия Дом на книгата на Новия Арбат, книжарниците на "Тверская" и "Библио-Глобус" близо до Лубянка, открих с изненада и възторг, и съжаление, че повечето книги са били с панаирно намаление я наполовина, я третина от цената.
4 дни преживявах като шок non/fictio№7. Българското сп. "Факел" прави чудеса, не, подвизи, за да представя своевременно мисълта на Русия, очевидно търпяща етап на свръхпроизводство и свръхпредлагане. За да се достигне обаче санитарният минимум в познанството ни с екстравагантните постижения на нейната (пост)модерна хуманитаристика, са ни необходими 10 такива списания (пък и "Факел" през призмата на Панаира ми стои малко-много мейнстрийм). Всъщност отдалечаваме се фатално от свят, който доказва, че качествената литература може реално да конструира либерален социален контекст. Че същият този контекст обезсилва особената Путинова версия на демокрация. Че руските хуманитаристи&издатели бдят и се противят над смиването на разликите между имперска Рус и постсталинска Русия. Участниците в Панаира на интелектуалната литература имаха самочувствието, че правят именно това. Защото nonfictio№7 залага не само на величието на чудовищната държава, но и на нуждата на гражданите й от актуалност, от гъвкави и равнопоставени отношения с Европа и света. Не бяха още излезли актуалните данни, но миналата година Панаирът е посетен от 32,000 души. Представяте ли си го? А Ирина Прохорова, главната редакторка на феноменалното сп. "Новое литературное обозрение" и двигател на инициативи с безспорен интелектуален сексапил, е напълно права да твърди, че non/fiction действително превръща умната книга в модна книга. През тези дни "поклонението" в Дома на художника, узнах или подслушах, беше въпрос на московски шик, а кой по-добре от столицата на Русия днес разбира от лукс. Прочее, присъствието на фигури като Ирина Дмитриевна в Експертния съвет на Панаира, а не на надменни министерски чиновници, осигурява сериозното бъдеще на форума.
От две години насам той е практично разделен на 7 "зони на влияние" на интелектуалната литература: хуманитарна и образователна, художествена, книги за изкуство, дизайн и архитектура, делова литература, библиотека "Русия", търсени книги... Дори и те обаче не облекчиха паниката ми, че постоянно нещо пропускам. Но и пред който и щанд да бях, с когото и да приказвах, където и да седнех да послушам - семинарна зона, литературно кафене, пресконферентна зала, навсякъде се чувствах някак избраник. Както, изглежда, чувстваха себе си и повечето посетители.
Тази година фокусна страна на Панаира беше Полша, което предположи и особеното внимание към Беата Сташинска, Цезари Воджински, Славомир Схута и, разбира се, първата дама на новата полска проза Олга Токарчук. Но истинската звезда на nonfictio№7 беше френският драматург Ерик-Емануел Шмит, който в Москва се радваше на завидна популярност и затова търпеливо раздаваше автографи с часове - той беше заради литературната държава, но вместо да вижда навсякъде вишневи градини и чайки, призна, че е попаднал в компанията на топли и дълбоки хора. Трудно беше човек да се съсредоточи в думите му, защото през почивните дни всеки щанд на Панаира призоваваше към себе си на "презентация", по радиоуредбата звучаха съобщение след съобщение. Хубаво е (пак за разлика от бедничката София), че бяха предвидени специални дивани за четене, където човек да поеме дъх - и прелисти отстреляния скъпоценен дивеч... И ако на друго място можеш да четеш Борис Акунин, по тези места добрият тон предполага да щудираш трудовете на учения, който седи зад този псевдоним, а именно Григорий Чхартишвили. Така се шегуват старите руснаци! А ако искаш да опазиш портфейла си що-годе пълен, то изходът бе да разгледаш изложбите "Полската и рускатата литература днес" (плакат), финландска детска илюстрация, проекта на Дмитрий Пригов "Изобразяване на текста", според който всяко отпечатване на практика се явява визуализация, фотографиите на Анастасия Хорошилова "Бежин луг", посветените на 125-годишнината от рождението на Аполинер експозиции. Най-голяма веселба предизвикаха у мен "Кукли"-те на Мария Заикина, която се е саморазправила с Барби в нашумялата вече книга на Линор Горалик, издание на "НЛО". Но ако съвременността ми досадеше, можех да мигрирам в разгръщащия се етаж по-долу нагло-елегантен Панаир на антикварната книга...
Само с ум този Панаир не може да бъде разбран. А че заложи на моята московска лудост, съм дълбоко признателен на фондация "Следваща страница" и нейната журналистическа програма. И ако тук предложих скорописни бележки, то в следващи броеве "Култура" ще публикува интервюта с проф. Борис Дубин, един от най-значимите литературни социолози на съвременна Русия, когото читателите на нашия вестник вече познават, с Ирина Прохорова, която по време на Панаира получи наградата "Човек на книгата" в категорията "главен редактор" за работата си в издателство "НЛО", с преуморената мениджърка на целия баснословен панаирен проект Людмила Фрост, с издатели и читатели. Няма как да пропусна разходката из московските книжарници, чрез която научих защо Москва и Питер не са Русия. И още толкова поучителни срещи, изпълващи ме с московско въодушевление и софийска тъга.

Марин Бодаков


P.S. В бр.22 на "Култура" от 30 май 2003 Антоанета Колева от ИК "Критика и хуманизъм" беше първата, която попита: "Не сме ли оправдани да мислим за учредяването на асоциация на издателите на хуманитаристика, макар и бидейки напълно наясно какви неочаквани проблеми бихме си създали (и професионални, а и лични, защото България е уникално място, където няма цивилизована граница между публичното и частното)?". Сетих се за това изказване на Панаира в Москва, сетих се за него и на Панаира в София...
Панаир на интелектуалната литература в Москва, 2005