12 (и повече)
разсил(е)ни мъже (и жени)


Участниците във втория "Big Brother" вече ще берат плодовете от (кратката си) слава, когато този коментар ще види бял свят. Пиша го в деня преди окончателното узнаване на победителя, така че ще си направя (за себе си) един експеримент. Смятам, че сумата от 200 000 лева (на "Култура" й трябват годишно два пъти по-малко, за да няма проблеми с издаването си, но каква ти тук "Култура" при пазарна икономика?!) ще отиде при Миро: от всички мъже жените обичат (а точно жени гледат повече шоуто, тийнейджърките също) най-силно нещастните, окаяните, с разбити сърца - справка Разколников, Равик от "Триумфалната арка", Иво от "Крадецът на праскови"; а в "Big Brother 2" тъкмо Миро е мъжът, играещ тази роля. Тънка е струната, която дърпа, но е звучна и омайна... като reality за предани зрители. Ръце се кършат, сълзи се леят, усти проклинат пуста Елена, като това всичкото подклаждат едни други участници в шоуто, които обаче някак минават метър, за тях никой нищо не казва, нито споменава. Думата ми е за т.нар. "обществени защитници" - хора с популярни имена от различни области на живота, които идват в студиото и къде с "разпаленост", къде с "трезвост" се опитват да бранят и нахъсват публиката за "своя" кандидат. Изреждат се всякакви: фолк-звезди, социолози, политици, журналисти, актьори и естрадници, теоложка дори май че имаше... Разнородността на присъствието е с прозрачно послание: всички гледат "Big Brother 2", всички се увличат по него. Следователно няма срамно, нито страшно да го гледате и вие: то не е шоу за маниаци, нито за простаци, а е шоу за народа, за всекиго от народа: "И всякоя възраст, класа, пол, занятье / зимаше участье в това предприятье; / богатий с парите, сюрмахът с трудът, / момите с иглата, учений с умът..."
Принципът е: Колкото си по-популярен, толкова си по-популярен, а иначе казано: Колкото повече се показваш, толкова повече (те канят да) се показваш. Популярността хваща в своя капан всеки, направил грешната стъпка да й се отдаде безрезервно; оттук нататък той няма друг избор, освен да стане "прислуга на телевизията" (и въобще на медиите). Това обаче изхабява и обезсилва образа, думите, идеите - разсилният на телевизията е раз/обез-силен от телевизията; от един момент нататък те започват да нямат никаква значимост, единствена значимост придобива копнежът да си в някакво студио и нещо да бърбориш, без значение какво. Си в обектива, си във фокус, докато казването (ти) е само присъдружна дейност. Е, щеше да е още по-добре, ако не се налагаше да говориш, само камерата безмълвно да се взира в очите ти и да излъчва лицето ти, но... нищо на този свят не е съвършено. Но пък ти си съвършен и ставаш толкова по-съвършен, колкото по-често те показват. Съм видим, значи съм значим. Виждат ме, следователно съществувам...
Фигурата на "обществения защитник" в "Big Brother" показва колко много вече самата публичност се е превърнала в шоу, в атракция и в профанност. Телевизията изличи авторитета, направи от него звезда, изземвайки му обаче смислеността. Така тя си присвои авторитета, присвои си и смисъла: има ли смисъл нещо да правим, каквото и да е, питат разни хора на културата, ако то не се отрази от телевизията? Без телевизия всичко е безсмислено, с телевизия всичко придобива смисъл. Въпросът не е нещо качествено да произведеш, въпросът е да бъдеш навреме отразен. 12-те разгневени мъже (и жени) вече не се борят за кауза, борят се за камера. Защото без камера цялата им кауза е perduta: ако тя не бъде показана, тя няма да бъде видяна - но тя няма да бъде показана, ако не е атрактивна - ледователно каузата трябва да се превърне в атракция, за да бъде видяна - затова слагай пъстро оперение, надавай дивашки крясъци, премятай се през глава и крака, белким те видят, белким те забележат. Силен си само на екрана, без екрана си разсилен.
Блянът на днешното време: да стана участник в reality-шоу, та да ме покажат по телевизията...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин