ТЕАТЪРЪТ - ИНСТРУМЕНТ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ

Завърши заключителният етап на четвъртия национален преглед на българската драма и театър, посветен на 25-годишнината на 9 септември 1944 г.

[...]

В речта си пред XVI отчетно-изборна конференция на софийските комсомолци др. Т. Живков обърна внимание, че борбата за умовете и сърцата на хората сега придобива огромни размери, че ние трябва да изострим още повече нашето идеологическо оръжие, да бъдем по-настъпателни, да създадем непреодолима броня срещу всяка идеологическа диверсия, да даваме отговор на проблемите, които животът поставя, да разсейваме мъглата, спускана от буржоазията над литературата и изкуството, да разкриваме техния класов характер и отразявайки жизненото многообразие, да степенуваме явленията по тяхната обществена необходимост, да не губим представа кое в тънката област на изкуството е хлябът на народа.

Някои произведения, създадени от третия до четвъртия преглед от талантливи литературни творци, като Й. Радичков, Г. Марков, Н. Русев и др., са встрани от основната проблематика на нашето време. Те правят впечатление с едно или друго свое художествено качество, но не са потърсени нито образи, нито обстоятелства, или пък съществуващите не са използвани, за да се разкрие действителният облик на съвременния строител на социализма, образът на новия човек е обеднен или принизен, голямата правда на нашето време е потулена или заменена с дребно правдоподобие, а в отделни случаи - изопачена.

[...]

Положително явление на четвъртия преглед, освен значителни произведения и спектакли на историческа тематика като "Калоян" от К. Зидаров, "Легенда за Гоце" от В. Марковски, са ония произведения, в центъра на които е образът на комуниста, работника, строителя на социализма. Значителен успех е постигал Б. Балабанов в двете си пиеси - "Щастието не идва само" и "Птиците летят по две".

[...]

Въпросът за цялостния образ на спектакъла отдавна не е недостижима цел, в много случаи режисурата е съвременна и в мисъл, и в изразни средства, и в концепциите си за съвременния човек и изкуство.

[...]

Почти във всички случаи, които доведоха до сериозни постижения, режисурата се осъществяваше чрез литературното произведение, а не въпреки него. За съжаление тъкмо литературната култура на немалко режисьори все още е недостатъчна, поради което въпреки верния подход редица съществени страни и моменти на литературните произведения останаха неразкрити. Все още не е преодоляно напълно разбирането литературната творба да се схваща само като повод за театрално творчество.

[...]

С малки изключения българската режисура вече е обърнала гръб на увлеченията по интелектуализма, ироничния театър, плебейския театър и пр. Като проблем те са надживени.

[...]

За съжаление някои способни режисьори не виждат естетическата и нравствената красота, така щедро предлагана от социалистическата действителност, поради което принизяват в своите спектакли съвременните хора и особено образа на положителния герой, образа на комуниста.

[...]

Редакционна статия

Бр. 26/1969 г.