СИВИЯТ ПОТОК

Пресъхна ли, или го позабравихме, но вече по-малко пишем за него. Измина година и седем месеца от речта на др. Тодор Живков пред ХVI конференция на столичните комсомолци. В работата на органите, институтите, звената, които непосредствено отговарят за състоянието на литературата, изкуството, културата, станаха положителни промени, има резултати насърчителни, но все още надали може да се говори за пълен прелом на културно-творчески фронт. Сивият поток се оказа жилав като троскот - изскубеш го оттук, пониква там, затъпчеш го на едно място, появява се на друго; понякога мислиш, че си заприщил течението му, току видиш, той се превърнал от поток в сиви локви или пък се носи като петна нефт върху синия простор на морето. Да отричаме това, ще значи да подценяваме постигнатото и онова, което се предприема и върши.

Ако вземем за пример плановете на нашите издателства за художествена литература, още на пръв поглед ще проличат немалките усилия за съществени изменения и подобрения, вдъхновени от партийните указания. Най-подчертано засега това изпъква в новите планове на издателството на Българската комунистическа партия, но в една или друга степен се вижда и в тия на другите издателства. И въпреки несъмнените грижи да се провежда линия на открита и неотклонна защита на ясната класово-партийна, комунистическа позиция и около нея да се сплотяват художествените творци, не са съвсем редки изключения заглавията на книги или пък имената на автори, които не подпомагат издателствата в борбата им срещу сивия поток. Наистина всяка още неиздадена творба може да ни изненада, тъй като и талантливият творец може да не сполучи, и посредственият да постигне творчески успех. Въпросът не е лек за разрешение, но е очевидно, че издателските работници вместо да оставят достатъчен брой ненаименовани заглавия, попълват по различни съображения плановете си със заглавия и автори, които не подобряват плана. Прегледаме ли плановете за преводна художествена литература, налага се впечатлението, че нито се следи, нито се проучва достатъчно системно и задълбочено съветската литература, литературата на братските социалистически страни, световната прогресивна литература, особено що се отнася до подбиране на талантливи произведения за работническата класа, за образа на съвременника - борец против империализма и капитализма, за социализъм и комунизъм.

Това личи в плановете дори на такова ръководно и заслужило в областта на преводната художествена литература издателство, каквото е "Народна култура", на издателство с отдавна очертан облик на литература за работническата класа, каквото е "Профиздат", и още повече в останалите издателства на преводна художествена книга.

Подобни мисли буди и репертоарът на театрите въпреки значителните подобрения, резултат на настойчивата работа на съответните служби на КИК и на театрите по места. "Нови значителни пиеси за съвременността се създават все още недостатъчно. В същото време се появяват драматични произведения, в които онова, което най-пълно и ярко характеризира съдържанието и същността на днешния живот на съветските хора, остава неразкрито." Тия думи из уводната статия на в. "Правда" от 20 септември т.г., мисля, че могат да се кажат и за положението на нашия репертоар. Несъмнено талантливи, крупни художествени произведения не се създават скорострелно. Процесът е сложен. Понякога е необходимо и повече време. Има да се преодоляват различни трудности. Но сроковете могат да се скъсяват, когато задачата ни е ясна, има творчески дарования, амбиции и се работи настойчиво. Доказа ни го театър "Сълза и смях", който се зае енергично да обновява репертоара си на ясни класово-партийни позиции, очертава свой определен облик, проличаващ вече и в актьорската игра.

В същото време такъв първокласен по актьорски сили и минали постижения театър, какъвто е сатиричният, не може да се измъкне от инерцията на старото и дава материал, подхранващ разговора за сив поток. В общи черти такива са и впечатленията от някои постановки в миналогодишния репертоар на учебния театър. Вместо стремеж към подчертан облик на боево, комунистическо възпитателно учебно звено, вместо борба за комунистически авангарден театър, достоен за нашата театрална комсомолска младеж, гледахме отделни представления, навяващи мисли за някакъв либералничещ интелигентски театрален клуб, който не тласка напред младежките пориви за комунистическо, дръзновено, войнствуващо настъпателно театрално изкуство, така нужно и така подобаващо на комунистическата учаща се младеж и на нейното висше театрално учебно заведение.

Но питам се, не срещаме ли още сиви локви в нашия печат, дори в нашия вестник, в ония материали, в които най-вече би следвало да ги няма - критическите статии, рецензиите, отзивите? Мисля, че стремежът за повишаване ролята на критиката в борбата на партията за подем на изкуството, литературата, културата следва да пламти с по-буйна сила.

Усилията на едно ръководство - партийно, административно, творческо - да преодолее напълно сивия поток, инерцията на старото, ще се увенчаят с пълен успех, ставайки общо дело на основната част от художествено-творческия кадър. Работата е подхваната; с удвоена енергия и сила тя ще ни доведе несъмнено до желания пълен прелом.

Иван Руж

Бр. 39/ 1970