"ТЕАТЪРЪТ НЕ Е МАВЗОЛЕЙ, А ЛАБОРАТОРИЯ"

[...] Хайнер Мюлер разбира театъра не като "мавзолей за литература, а като лаборатория за социална фантазия", не като "средство за консервация на преживени състояния, а инструмент на прогреса". И може би това е "ключът", който го прави един от най-значителните немски драматурзи след Брехт.

Седим в шумната стая на бул. "Ленин" № 105, където той работи често през последните десет години.

- За кого пишете?

- Аз живея в столицата на ГДР и адресирам творбите си до моите сънародници. Но преди всичко пиша "за" и "против" себе си.

- Как се чувствувате след 30 години писателска дейност?

- Не мога да се освободя от подозрението, че се въртя все около една и съща тема, която не съм в състояние да преодолея.

[...] Той е на мнение, че всеки автор има едно значително преживяване, което става изходна точка при всяка негова творба.

- А смятате ли, че писателската дейност подпомага осмислянето на това преживяване?

[...] Според мен писането трябва да се възприема като процес на осмисляне отделни аспекти от действителността, които не сме в състояние да осъзнаем непосредствено.

- Кое е Вашето лично значително преживяване?

- Не съм напълно сигурен, но предполагам, че конфронтацията с фашистката държава по време на моето детство е оставила неизлечими следи.

[...] При гастрола на театър "Фолксбюне" в София българската публика има възможност да види "Битката" - пиеса, монтаж от фрагменти, продиктувани от бруталния ритъм на всекидневието на фашистката диктатура в Германия.

- В "Битката" исках да покажа преди всичко, че войната не е изолирано събитие. За фашистката държава тя започна още през 1933 г. с милитаризирането на цивилния живот. След десет години вече прерасна в тотална война, която брутализира обществото. [...]

- Защо пишете предимно за театъра?

- Това зависи преди всичко от спецификата на таланта и от темперамента. Писането на пиеси означава движение - непрекъсната смяна на гледната точка, идентификация с различни фигури и т. н. Една пиеса се ражда не само от някаква абстрактна идея, а преди всичко от картинната представа за взаимоотношенията на персонажите в дадено пространство. [...]

- Какви са според Вас съвременните тенденции в театъра?

- По-рано са съществували канони, недвусмислено предписващи какво и как може да се покаже на сцената. Днес не съществуват никакви ограничения, което улеснява работата по отношение на средствата, но я прави и по-тежка, и по-отговорна, защото представите за функцията на театъра станаха мъгляви. Това често принуждава авторите да създават творби, които провокират театъра като институция. [...]

Борис Петков

Бр. 46/1979