БЪЛГАРСКА ПИЕСА ЗА ЛЕНИН

(...) Новата пиеса на Георги Караславов "Ленин влезе в нашия дом" продължава и развива тези насоки на творчески търсения и това е без съмнение така, особено ако имаме пред вид идейно-художествените принципи и методология, върху които тя е построена. По своя замисъл и по степента на неговата драматургическа реализация драмата "Ленин влезе в нашия дом" можем да поставим редом с "Камък в блатото", въпреки че по някои други свои белези тя е по-близка до идейно-образния свят на "Снаха".

И наистина "Ленин влезе в нашия дом" е произведение, което не напуска познатия идейно-тематичен кръг на Караславовите повести и разкази. Предмет на изображение отново е селската беднота, разслоението в българското село от първите десетилетия на века. И отново острият класов сблъсък - неизменен център на неговия писателски интерес, поставя поредица от политически, нравствени, социално-психологически и житейски проблеми. Частнособственическата стихия, която разрушава човешката личност, отчуждението между хората, проникването на ново пролетарско класово съзнание в селото, организирането на масите за борба с капитализма, процесът на израстването на обикновения човек до съзнателен борец за един нов свят, както и редица производни проблеми, определят индивидуалния поетически строй на тази пиеса. (...)

"Ленин влезе в нашия дом" е пиеса за превръщането на аполитичния селски бедняк в класово осъзнат пролетарий, който не без съмнение и душевна борба, но естествено и логично намира своето спасение в идеите на Ленин и борбите на комунистическата партия. (...) Наистина Ленин не е действащо лице в прекия смисъл на понятието (само неговият портрет се появява окачен на стената в къщата на Делчо), но Ленин и неговото дело формират съзнанието на героите, изменят тяхното поведение и съдби. (...)

Постановката на театър "Сълза и смях", който има безспорна заслуга за сценичното претворяване на пиесата, следва нейното развитие, стреми се да бъде вярна на нейното своеобразие. Режисурата на Н. Сейкова (художник Я. Караславова, музикално оформление Н. Димитрова) постига атмосферата на времето, неговите основни конфликти са вярно разкрити на сцената, взаимоотношенията между героите са изчерпателно разработени.

Появата на българска пиеса за Ленин и нейната художествена сценична реализация е едно събитие в театралния ни живот, което публиката и критиката тепърва ще оценява в действителните му мащаби.

Димитър Канушев

Бр. 13/1970