ЕСТРАДА И СЪВРЕМЕННОСТ

[...]

Усетът за съвременност на някои български композитори е добре познат на младежта. Не напразно с такъв интерес бяха посрещнати "Снегът на спомена" (П. Ступел), "Двете битничета пеят" (Ат. Бояджиев), "Бяла тишина" , "Зарезан" (Б. Карадимчев"), "Обещай ми последния танц", "Птици от синия юг" (Б. Елиезер), "Този свят е тъй прекрасен" (Т. Русев), фолклорните обработки на "Сребърните гривни" и др. - очертали реални съвременни явления в българската лека музика...

[...]

Съществен фактор, за да бъде това изкуство съвременно, са и изпълнителите. Няма да е черногледо признанието, че у значителна част от тях няма и помен от осмислен, творчески и компетентно търсен личен стил. Още по-нерадостно е, че това важи не толкова за ония, които са обособили своя облик в миналото във връзка с предишни етапи от развитието на жанра в страната и вън от нея, колкото за по-новите "звезди". А именно те при днешното стремително движение на модата би следвало в най-висока степен и в съответстващи темпове да формират съвременни изпълнителски черти у себе си.

Първата категория изпълнители са може би вече старомодни - известно е колко жестоки са законите на жанра. Но голяма част от вторите са просто бледи и незначителни. Те копират неумело чужди стилове, неловко налучкват сценично поведение, насилват се да постигнат драматургия - и не ни доказват онова лично притежание, което трябва да отличи кандидата за звезда на естрадата от домораслото момче или момиче с глас, което пее за приятелите си. Много бързо се задоволяват нашите певци с леко достигнатото благополучие. Леко, защото жанрът иска да се раждат непрестанно нови и нови "звезди", докато старите не смогват да задоволяват потребителското търсене, а притокът на нови убива надеждите.

И в такива случаи зърното начален заряд се притъпява, тръгва се по пътя на инерцията. Не върви ли по този път надеждният и интересен в първите си прояви Георги Минчев? Не започва ли вече да потъва в безличността и еднообразието една перспективна и потенциално силна певица като Мария Нейкова? Обезкуражаващо недостатъчен е творческият потенциал на Ангел Тодоров и Борислав Грънчаров, съвсем минимални са изпълнителските данни на Боян Иванов...

Генчо Гайтанджиев

Бр.5 / 1971 г.