ВЕЛИКОТО ВРЕМЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Желю Желев, доктор на философските науки

[...]

Истинската интелигенция по силата на специфичния характер на основната си социална дейност - творческия труд - винаги се е стремяла и ще се стреми страстно към свобода, демокрация, публичност и откритост. И тези неща са й необходими не конюнктурно, не само във връзка със сегашното преустройство, а винаги и постоянно, и то именно поради специфичната същност на труда й. Известно е, че без свободна, с нищо неограничавана размяна на мнения, без свободно движение на идеи и хора, без свободен достъп до цялата информация, без гарантирана публичност за резултатите от научноизследователската и художествената дейност няма автентична интелигенция. Без тези неща може да има полуинтелигенция, псевдоинтелигенция, всякакви заместители на интелигенция (ерзацинтелигенция), но никога - автентична интелигенция, тъй като без тях интелигенцията не може да изпълни основната си социална роля и главното си обществено предназначение - да бъде духовен лидер на гражданското общество, като създава за него нови идеи и духовни ценности.

Бюрокрацията ненавижда тези условия, тъй като й са противопоказни, защото нейните ценности са противоположни на ценностите на интелигенцията и демократично устроеното гражданско общество. Вместо към равноправие на хората този тип бюрокрация се стреми към строга йерархия, вместо свободно мислене - подчинение на авторитета, вместо творчество и творческо самоутвърждаване на индивида - изпълнение волята на началството, вместо пълна откритост и гласност - засекретяване на информацията, вместо доверие към човека - подозрителност, наричана бдителност [...]

В условията на преустройството за интелигенцията е много важно да осъзнае необходимия характер на противоположността на своите интереси с тези на остарялото действие или бездействие, за да не се бои от неизбежно възникващите закани и заплахи от страна на бюрокрацията, както и да не се придава по-голям драматизъм на съпротивата срещу интелигенцията. В контекста на тази борба за интелигенцията е също така важно да не забравя, че нейното единствено и най-надежoно оръжие са ГЛАСНОСТТА, ПЪЛНАТА ПУБЛИЧНОСТ при обсъждането на всички социални проблеми, точно така, както за бюрокрацията главно оръжие са тайната, засекретяването на цялата социална информация във всевъзможните й форми на държавна, служебна, професионална и пр. тайни [...]

Изплашено от онова, което става в Съветския съюз, не е изключено остарялото мислене в отделни страни да се опита да нанесе превантивни удари на интелигенцията, за да я сплаши, демобилизира, лиши от инициатива и по такъв начин да я направи неспособна да играе ролята на духовен лидер на преустройството. Не е изключено също, домогвайки се до тази цел, част от бюрокрацията да се опита сама да играе ролята на интелигенция. Но това са напразни усилия, които биха могли в най-добрия случай само да забавят процесите, без да могат да ги отменят. Борбата на интелигенцията срещу декретиращата бюрокрация - откритата борба на мнения в средствата за масова информация, чрез която бюрокрацията бива дискредитирана в политическо, нравствено и идеологическо отношение - е задължителен етап на преустройството, без който не могат да се създадат духовните предпоставки за радикални икономически реформи и основни проблеми в управленските структури, т.е. етап, без който просто няма преустройство.

бр. 30/1988