ПО ПОВОД НА... ПОВОДА

Искра Панова

[...] София си има един дар от съдбата, един "късмет" - т. нар. днес Славейков хълм в Лозенец; така, както си има Витоша и минералния извор. Късметът се дава от случая, но какво ще стане с него, зависи вече от късметлията.

[...] Много са по-живописните столици. Но трудно ще се намери столица с такова именно място: природа и история, съюзени, да са й оставили един готов неръкотворен и уникален "паметник на културата".

И изведнъж - край! Няма Витоша, няма Люлин. Има една 16-етажна грамада, хищно вкопала се в западната част на хълма, закрила половината небе и грозно надвиснала над деца и дървета: "блок". Някога Пенчо Славейков избяга чак в Комо от тогавашната фасулковщина. От нашата обаче - не можа: вовеки ще гледа вместо Витоша и Люлин как се ветрее от 16 реда балкони бельото на новите лозенчани.

[...] Зад мероприятието стои непоклатим Софийският окръжен народен съвет, който иска за своите хора 16-етажна кооперация (с невинното име "Канарче").

[...] Дежурната реакция в подобни случаи е "Хората няма къде да живеят, а те - поезия"... Хора наистина няма къде да живеят. И то с хиляди. Но защо стотина бездомници, па били те и от окръжен мащаб, да трябва непременно тук, на Славейковия хълм, да бъдат настанени? [...] Явно нещо не е в ред в ценностната стълбица на ония, които са решавали и предрешавали съдбата на хълма.

[...] Противоотрова на анонимността е гласността - публичната гласност. Тя не е "пушилка" и не е просто информация: тя буди нравствената реакция на гражданството, вика за истина и оценка. Няма в историята добро дело без нея. Ала не бива и да се забравя, че гласността е гласност не само на въпросите, но и на отговорите (ние засега като че още стоим на първата); и главното - че тя подготвя нещата, но не ги върши... Неотдавна, не в кое и да е издание и не от кого и да е, се нададе вик, който стресна всички: "Спасявайте Витоша (а и София) от Олимпиадата"... Едничкият отговор - и сякаш в отговор - бе, че по витрините демонстративно увисна картата на насечена и съсечена Витоша, сякаш за да ни увери, че и това национално бедствие няма да ни подмине, щом веднъж е замислено, че Витоша и София вече са поднесени някому от някого на тепсия. [...]

бр. 42/1986