МАЛКО ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНОТО

Из цикъла "Писма до инвеститора"

арх. Павел Попов

[...]

Сега за майстора и батакчията, за сръчния и за пипкавия, за тоя, дето му сече умът, и за тоя, дето името не може да си каже, платата е една - регламентираната от ценовия правилник. И то, след като мине през ръцете на десетки писари, дето нямат хабер от майсторлък.

От казаното по-горе замисълът ми е съвсем прозрачен - на добрия майстор да се плаща според майсторлъка. А той от своя страна да се преценява не от неговите врагове и приятели, монтирани по разните му там комисии, а от инвеститора. Като всеки инвеститор - колкото може, толкова плаща. (Един от основните закони на демокрацията.) Тогава всяка работа ще си търси майстора. Според платата.

Тук обаче се натъкваме на една предвидена спънка. Тъй като хората, които не могат дадена работа, са значително по-многобройни, какво ще стане с тях, ако онези, които могат, им вземат хляба? Затова законът е постановил: както на едните, така и на другите да се плаща еднакво. По този начин повечето хора остават доволни. Каквото и да си говорим, това именно е причината в наше време да се плаща на килограм и на час, а не за краен резултат и целокупен продукт, както може би ви изглежда логично. [...]

бр.25/1986