Езикът ли?

ДЪРЖАВНА НАМЕСА Е НУЖНА!

Христо Радевски

[...]

Днешният човек на перото трябва да съумее да запази цялото богатство на езиковия фонд, който са ни завещали нашите предшественици, и да го обогати със съвременния наш език, който се развива, ражда нови названия и изрази. Именно да обогатява, а не да обеднява. И същевременно да воюва за чистотата на съвременния език, както те са воювали за чистотата му в своето време. Това е въпросът, а не за връщане към отживялото. В такъв случай не може един достоен приемник на хубавата българска реч да не потръпне пред чудовищния словесен урод СВИНЕКОМПЛЕКС - съставен от българската дума свиня и латинската дума комплекс. Взимам само един пример. А езикът ни днес е напълзян от такива паразити. Той тежко боледува от тях.

Разгърнете печатните издания, вслушайте се в това, което се говори по радиото и телевизията, и ще видите колко обедняла и погрозняла е българската реч в сравнение с речта на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Захари Стоянов, Елин Пелин и Йордан Йовков. Но огромното мнозинство от нас е свикнало с тази реч и тя не му прави впечатление. Заприличваме на човек, който, като влезе в непроветрена стая, отначало усеща тежката миризма, после свиква с нея и сякаш така е редно да бъде. И трудното е, че ония, които усещат това, които се борят за чистотата на езика, са неизмеримо по-малко от ония, които го загрозяват. И затова борбата е неравна. Защото ония, които милеят за чистотата на езика, имат работа не само с масата полуграмотни хора, но и с огромната армия от нехайни редактори, през които минава печатното слово или казаното по радиото и телевизията.

И ако трябва да говорим делово, мисля, че тук е нужна енергичната намеса на държавата. Но намеса чрез истински грамотни хора, а не чрез равнодушни чиновници или набедени учени. И тази намеса я виждам, както в икономиката се казва, в две главни направления: учебните заведения и редакторския подбор [...]

За да се осъществи всичко това, са нужни време, търпение, настойчивост. И главно - разбиране. Но аз се боя, че ще оправдая Дебеляновото двустишие:

"Но слушаш ли, или нехаеш?

- А, слушам, слушам - разправлявай."

бр. 25/1986