ДАНО СЕ ЧУЕМ! ТРЯБВА ДА НИ ЧУЯТ!

Разговарят Георги Робев - председател на Съюза на музикалните дейци в България, и Христо Русанов - ученик в Железопътния техникум в София

[...]

Хр.Р.: Вижте, с риск да ви обидя, трябва да ви кажа, че говорим от много различни позиции, защото просто не може да почувствате това, което чувстваме ние.

Г.Р.: Кажете ми, обяснете ми.

Хр. Р.: Вие се опитвате с цялото това ръководене на музикалната култура да правите нещо полезно, но то е абсолютно погрешно. Опитвате се да ни втълпите да слушаме един вид музика. Добре. Кажете ми, от това, което чух днес - пак повтарям, - какво мога да науча аз, какво може тя да ми каже на мен, 17-годишния. Човекът, който е писал тези меси (Шуберт - б.р.) е живял преди два века. И говори за проблеми, които са го вълнували тогава. Но вие, който ръководите цялата тази работа, не се опитвате да ни разберете и да направите така, че да слушаме онова, което нас ни вълнува. А точно обратното - в България стотици, хиляди младежи искат да слушат едно, а вие се опитвате да ги насочите, да ги накарате да слушат друго. Естествено, че при такъв рязък отпор те ще бъдат недоволни, ще търсят още повече музиката, която им харесва. Да си представим, че у нас има всичко равностойно - класическа музика, рок-музика, диско-музика. Младият човек има възможността да избере какво да слуша. Аз съм сигурен, че ако хеви-метъл в България се разреши, много хора ще се откажат от него. Слушат го, защото това е модно, забранено е.

Г.Р.: Не е забранено!

Хр.Р.: Не съм съгласен, че не е забранено. Как ще ми обясните тогава, че няма плочи, че е забранена всякаква продажба на всякакви неща от движението "хеви-метъл". [...] Защо не въведете в образованието изучаване на история на рок-музиката.

Г.Р.: Това значи край... В следващия учебник като отпечатаме всички снимки на хеви-металистите, всички вие ще креснете: "Дайте Бах, това не го искаме, защото го има в учебника."

Хр.Р: Ние, младите, смятаме, че вие всички правите грешка, като не приемате тази музика сериозно. Втора голяма грешка и за нашето музикално възпитание е, че ние не знаем нищо за онова, което става по света в момента [...] На Запад имало безработица. У нас няма. Но това не значи, че всичко е розово, нали? Там пеят за безработицата. Добре. А ако тук започнат да пеят за нашите проблеми в този стил? Ето разрешението... Всички ще бъдат доволни - и ние, и вие. [...]

бр. 16/1987