Комуналният капитализъм

Румен Аврамов пред в. "Култура" за икономическата ситуация в България

За мен особено поразяващи са паралелите между внушенията на кооперативната пропаганда преди 1944 г. и на комунистическата след това. Кооперативната среда е полузатворена общност, където животът много прилича на този в комунистическата партия. Тя си представя, че живее според "особени" икономически закони, че хората в нея са "особено тесто". Цялата пропагандна схема за разминаването между чистата идея и нейната реализация я има и тогава. Активистката кооперативна литература е населена с представите за голямата и малката правда, със заклеймявани предатели и ренегати.

Цъфти кооперативната мартирология на хора, жертвали се за идеята и срещнали само неблагодарност. Героиката, аскетизмът и личният пример се възпяват. И всичко това е впрегнато в познатия психологически тероризъм на колективното над частното, на общото над индивидуалното. Защото документите за истинския, скрития живот на кооперациите (ревизионни актове, архиви на кооперации и пр.) гъмжат от доноси (които жанрово са идентични на по-послешните), сплетни, казионщина. Вярно, при кооперацииите това не се прави в национален мащаб, но е валидно за съществена група от населението. Та мисълта ми е, че кооперациите с целия им начин на съществуване и субкултура подготвят битово и психологически големи маси от хора за случилото се след 1944 г.

Колкото до сравнението между двата периода (преди 1944-а и преди 1989-а) - прекалено подредена е схемата за подготовката на 1989 г. В нея има нещо, но то е по-скоро на интуитивно ниво. Мисля, че масата от хората през 1945 г. са били убедени, че това, което става, не може да трае вечно. Никой не е подозирал, че ще трае петдесет години. Но и през 60-те, далече преди каквото и да било "дисидентство", едно "тихо мнозинство" е знаело,че това е противоестествено и няма да просъществува вечно. Поколенията, които са родени по-късно и индоктринирани в онези условия, по-трудно можеха да си представят как точно то ще се срути. Затова говоря по-скоро за интуиция в иначе напълно съзнателните стъпки за формиране капитали и изнасяне структури на запад.

Брой 12, 21 март 1997 г.