... Две назад!

На последния си конгрес българските комунисти направиха крачка назад и прекъснаха сталинското си минало. Но останаха верни на Ленин.

От конгреса до преименуването си БКП беше партия от явен ленински тип с открито политическо доверие към Ленин. Но историческата дискредитация на болшевизма и комунистическата доктрина създаваха проблеми на новата политическа легитимация на тази партия и тя се преименува, без да критикува стратега си Ленин. БКП не можа да понесе публичното разобличаване на болшевизма и побърза да го преименува на социализъм.

За да не бъде съден, беше преименуван. Стилът на ленинската тактика!

Опасното се състои в това, че тази партия е на власт и може да остане на власт като законспириран (преименуван) болшевизъм.

Ако вярваме на декларациите на висшето комунистическо ръководство, то подкрепя и провежда прехода към парламентарна политическа система. Но не друг, а Ленин, по тактически съображения, първо подкрепи учредителното събрание, за да го ликвидира по-късно, когато укрепи властта си. Същият унищожи най-перспективното за времето си политическо движение - социалдемокрацията, в лицето на меншевиките, заедно с цялата опозиция, нейните лидери и печат. Същият въведе разстрелите по административен ред, масовия терор, политическия шантаж чрез взимане на заложници. Ленин превърна властта в самоцел, подигра всички ценности на европейската култура, въведе поразително ефективни технологии за ликвидиране на личността.

Ленинската политическа стратегия, която винаги е мотивирала действията на тази партия, предполага премахване на парламентарния живот и подмяната му с партиен монопол върху властта.

Това, че БКП-БСП съзнателно не изяснява отношението си към ленинизма, крие реална опасност за действителната демократизация, разделението на властите, свободата и неприкосновеността на личността, равенството пред законите.

Когато партия от законспириран ленински тип се бори за установяване на парламентарна власт, това е най-малкото подозрително.

Призоваваме БКП-БСП публично и с максимална политическа отговорност да определи отношението си към Ленин, строителя на еднопартийния тоталитаризъм на ХХ век.

... Две назад!

Владислав Тодоров

Ивайло Дичев

Брой 17, 27 април 1990 г.