Демокрацията е мъжество на разума

До водачите на СДС

Обръщам се открито към вас, защото мисля, че е дошло време, когато трябва да определим поименно позициите си. Ние всички сме съратници в борбата за демокрация, с някои от вас ме свързва приятелство.

Само че грешките в действията на някои лидери на СДС в дните непосредствено след първия тур на изборите не могат да не сепнат всекиго, за когото демокрацията е нещо повече от лозунг или заглавие на вестник. Сепнат съм и аз.

1. Струва ми се, че не всички от ръководството на СДС разбират отговорността си за все още неродената демокрация в момента. Ако някой съвсем сериозно си мисли, че победата на демокрацията е равнозначна на победата на СДС, той значи не е разбрал основното за демокрацията. Ако някой действително е имал намерение да осъществи черно-белия сценарий - СДС да победи с 60-70% в изборите, за да поеме самостоятелно властта, или при по-нисък процент да остане в непримирима опозиция - той просто повтаря болшевишката схема на "всичко или нищо".

Демокрацията започва там, където една сила вече не е в състояние съвсем да победи или да бъде съвсем победена от друга. В отстраняването на това съвсем е ключът към победата на демокрацията. Тя тържествува тогава, когато една сила не може да тържествува над друга. Нещо повече: когато една сила е осъзнала не само факта, но и ценността на това, че не може да тържествува над друга. Демократ е човек, който е убеден, че невъзможността да се упражнява безразделно властта, е по-добра от възможността "добрите" да получат цялата власт. Както беше казал лорд Актон: "Властта развращава - абсолютната власт развращава абсолютно."

Аз съм убеден привърженик на СДС, но, пази боже, СДС да беше наистина спечелил абсолютното мнозинство! По същия начин и реформаторите в БСП - които най-много спомогнаха за нейната относителна победа - изтръпваха от мисълта, че могат да преуспеят, защото, у когото се е съхранил демократичният рефлекс, той знае, че при поляризацията на силите у нас, убедителната победа на която и да е от тях ще се превърне в поражение на демокрацията, която е една за всички и която се крепи върху относителното равновесие между политическите групировки. В този смисъл сега, след изборите, ние може да си отдъхнем.

В този критичен за страната момент на политическо безкултурие, когато основните съперничещи сили не притежават вътрешните задръжки да пазят достойнството на противника като своето и все още не са се отказали от опитите да монополизират общественото признание за демократичния процес, "патовите" резултати от изборите се оказаха последен шанс за спасение - буквално в дванайсет без пет. Те са не волята, която ще застави онези, които нямат воля за консенсус.

Които сега са разочаровани, че не могат да управляват сами, всъщност би трябвало безумно да се радват. Недоволни от избирателите, те не виждат тяхната заслуга. А в случая избирателите свършиха до голяма степен недовършената работа на политиците. Въпреки просветленията от кръглата маса. Те принудиха чрез изборния си бюлетин всички сили да седнат отново на масата за преговори и да се споразумеят по главното. С други думи - да правят политика. Да се върнат към реализма на интересите, след като набързо разчистят картонените декори от предизборната борба.

2. Аргументът, че номенклатурата може да бъде премахната само ако СДС спечели убедително изборите, е несъстоятелен. Той също издава старото болшевишко мислене, за което въпросът "кой - кого?" не е свързан с някакво съмнение. Когато е на власт, една партия може само да замени чуждата номенклатура със своя - като инфилтрира своите членове в държавния апарат, - но не може да премахне номенклатурата въобще. За да няма номенклатура, не трябва да има държавни партии. А за да няма държавни партии, е необходима силна икономика, богат обществен живот, множество граждански движения и инициативи. И преди всичко е необходима ефикасна защита на човешките права, в която е включена както защита на гражданите от държавата, така и на държавата от партиите. Така че номенклатурата ще бъде постепенно разградена по мирния път на умели политически решения. Не конкретното съотношение на силите, а общите правила на политическата игра са лостът, с който ще се отмести камъкът на номенклатурата.

[...]

7. ... Всички линии от грешки, гафове и автоголове, които някои ръководители на демократичните сили допуснаха напоследък, се събират в една-единствена точка. Това е ниската демократична култура, невъзможността да се контролират емоциите с мъжеството на разума, липсата на изградена ценностна система, управляваща вярно демократичното поведение. Например съществува все по-крещящо разминаване между интелектуалното равнище на симпатизантите на СДС и примитивизма на вестник "Демокрация". Докато БСП прави почти максимално с малкото интелектуалци, които й останаха, СДС през вода гази - жаден ходи. Очевидно изтича времето за ръководителите - "хамали", които свършиха полезна работа с агитки, митинги, демонстрации, но са напълно интелектуално безпомощни да се занимават с истинска политика и дипломация - далеч от микрофоните и мегафоните. Без усилвател.

Това няма да са нито озлобените старци, нито млади кариеристи, нито недотам наивници на средна възраст.

Румен Димитров

Брой 25, 22 юни 1990 г.