Стамболов на Цанев като Султана на Рачо

"Величието и падението на Стефан Стамболов"

от Стефан Цанев

Няма нищо ново в спекулирането със значими фигури в нашата история. Било е. Многократно. Но не само в този смисъл пиесата на Стефан Цанев "Величието и падението на Стамболов", поставена в Театъра на Българската армия, не е нещо ново. Тя не е нещо ново и за своя автор. Била е. В другите му пиеси. И то колко по-добре е била. Но "идва винаги навреме". И други исторически пиеси са идвали навреме, но малко останаха за по-дълго. Не съм сигурна, че тази ще е от тях. ...

два с познатия патос и плам на "Аз питам", но без да пита. Идва, за да ни каже, че главният герой е изключителна фигура, а всички около него са отрепки. Чиста схема, ясна работа. Не, това не е Той - положителният герой. Това е той - изключителният герой. ...

Дълбокото послание на спектакъла може да се вмести в няколко изречения от типа: "Те (обкръжението на Стамболов), може да не са лоши, но са нелепи, подли и непрозорливи за разлика от него! Той, макар циничен и груб, е смел, умен, силен, далновиден, посветил се на свободата и независимостта на Родината. Но него разбират. Той е драматично самотен (това е на финала). Ей това е трагичното! Ех, да имаше и други като него (особено сега), ама няма!". Това послание има малко общо с очакваната драматургична интерпретация на историческия трагизъм на Стамболов като политик, но твърде много с патетичната декларация на готови формули. Те може и да звучат добре, но имат недостатъка да бъдат използувани в ситуацията, в която се появяват, като слуги - независимо от мотивите за това. А след това да ги захвърлят.

Виолета Дечева

Бр. 8/1994 г.