Често се оплакваме и искрено скърбим, че загива Културата, че все по-малко хора се интересуват от Култура.

Може да помисли човек, че в предишните години и векове повече са се интересували от нея.

Може, но не е така. И преди хилядолетия културата е била за избраници. Така е било и в предишните столетия. И в изминалите десетилетия - също. Културата е рядка птица и тя не каца на всяко рамо. Можем да се напъваме да я правим народна, но всеки народ сам създава своите си закони. Можем да си говорим за удоволствието от Културата, но хората си имат удоволствия и без култура. И даже безкултурните удоволствия са предпочитани. Това не значи, че културата не е нужна. Някои, които изпитват мазохистичното удоволствие от съзнанието за собственото си несъвършенство, се докосват и допитват до нея по-често. Други - съвсем не. И слава богу. То всъщност културата си е просто проверка на знанията. И опит да ги обогатиш. Но кой е казал, че от знанието или пък от културата ти става по-леко. Съвсем не. Даже съвсем тежко ти става. Само дето като си имаш културата, по-леко търпиш тежкото. А това е вече истинско предимство. Затова и не трябва да молим всички да искат култура. По-добре малко, но качествено. Че то ако всички си вземат от Културата, за нас какво ще остане? И как ще казваме гордо: " У, простак!" - "Простак, ама с шапка от "Култура" - ще отвръща той. Затуй нека народната култура си остане само наша култура, за да й се радваме и да я ползваме по предназначение. И тогава ще бъдем не просто "културни", а интересуващи се и творящи културата. Което си е жива мъка, а мъчениците никога не са били много, още повече пък мъченици-доброволци. Но добре, че ги има. За да ги превръщаме после в светци. И дано "Култура" доживее до мига, когато ще бъде наричана "Света Култура".

Анелия Янева