Често съм чувала да се твърди, че "Култура" не е вестник, а списание във вид на вестник. Че е "ни риба, ни рак". Че е издание, което няма аналог сред медийния пейзаж на запад от нас. Че е елитарна, че е снобска, че е авторитарна, че е прекалено сериозна и още много подобни твърде спорни определения. Безспорно "Култура" е уникално издание. Може би защото изглежда уникален фактът, че удържа система от споделени ценности, критерии, стил, позиция, пренебрегвайки съображения от типа на: "не му е сега времето." Безспорно е, че процесите в българската култура едва ли биха могли да бъдат разбрани без проследяване течението на вестник Култура". Защото променяйки се през времето, променяйки своите "лица" и емблеми, но винаги отстоявайки своята позиция и морал, "Култура" е част от тези процеси. Безспорно е, че историкът на културата би могъл да прочете духовната биография на нацията, поне през последните седем години, чрез текстовете, публикувани във вестник "Култура", чрез книгите, които издаде "Култура". Защото дори за онова, за което не може да се говори, там се пише. Безспорно 2000 брой на "Култура" съвсем не е нито начало, нито край на нейното летоброене, съвсем не е апокалиптично вещание, а само предчувствие за нови уникални броеве и уникален повод да й се каже: "Честито!"

Виолета Дечева