Според Юрий Лотман културите биват съвкупности от норми или съвкупности от текстове. В паралелния свят на двойни образи Култура населява онова пространство, в което двойствеността носи символиката на отстранения анализ, внася измеренията на модерната цивилизованост и присъства в публичността, декодирайки идеологизираните знаци на нейната променливост.

Вероятно една от най-прекрасните заблуди, които вестникът ми е създавал, когато съм се опитвала да пиша текстове и да нарушавам норми от неговите страници, е сладката измама за пълна свобода - отвъд границите на всекидневната интрига и въпреки полезните клишета на съвременната конюнктура.

Подозрително самостоятелен, загадъчно недоизказан, всеки пък друг и всеки път същият, Култура продължава - за всеобща изненада - с нахакана самонадеяност да участва във фабулата на културния хепънинг; продължава да трупа иронии, да предлага идеи и да руши идеали; продължава да търси измерения на културната битност на отиващото си време и да създава самочувствие за културната идентификация на другостта.

Питам се понякога кога и в чие подсъзнание ще се прокрадне завистливото осчетоводяване на непозволените пространства, в които Култура самоволно се е настанила и самотно обитава...

Еми Барух